Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Може би вече не беше толкова важно кой е бил, а кой ще бъде. Или къде. На Бития се надяваше да открие информацията, с чиято помощ да принуди Пепус да се заеме с тераформирането на Кларон. Зелените ризи обвиняваха императора в предателско поведение. Този път Джек бе твърдо решен да стигне в разследването си до край. Очакваше с нетърпение мига, когато ще се слее с духа на фантом, за да се нахвърли върху врага.
„Също като с жените — помисли си. — Не можеш без тях, не можеш и с тях.“
Като стана дума за жени, спомни си за Амбър.
Събудиха Амбър, след като стигнаха Бития. Бяха ги настанили в новите помещения, непосредствено до общежитието на Скиталците. Тя се пробуди в спалнята, с мокра от пот коса и първото, което долови, бе странната, непозната миризма на този нов свят.
Седна и отхвърли завивките.
Тази вътрешна стая нямаше прозорци, нито стени, а само изящни колони, които подкрепяха тавана. При ставането й се зави свят и се подпря на една от колоните. Дворът бе покрит със свежа зеленина и цветя, подредени в изящно съчетание от цветове, в средата бликаше фонтан.
Досети се, че е се е озовала на друг свят, когато съгледа изправеното на задните си крака същество, чието чело оформяше гърлото на фонтана. Никога досега не бе виждала нещо подобно… гущер, грозен и същевременно грациозен. Зави й се свят. Озърна се и откри, че между колоните са опънати поклащани от вятъра завеси — единствените стени на къщата. От покрива се спусна малък гущер, изплези лениво език, улови някакво насекомо и също така лениво се скри зад завесите. Тук всичко бе различно от Малтен.
Отекна звън на камбанки. Амбър се обърна и видя друга, по-тежка завеса в единия край. Камбанките бяха прикачени към краищата й и сега подрънкваха в чест на Свети Колин. Той се приближи с усмивка.
— Събуди ли се най-сетне?
— И съм гладна!
— Гладна! Само за ядене ли можеш да мислиш?
Амбър сведе очи.
— Не. — Но храната беше едно от най-важните неща. Беше го научила в детството си из задните улички на Малтен. Вдигна поглед. — Кога ще мога да разговарям с Джек?
— Най-рано след няколко дни.
— Искаш да кажеш, че сме пристигнали тук преди него?
— Да. Хибернационните кораби се движат малко по-бавно. Но не се безпокой, чака ни доста работа. Трябва да прегледам предварителните доклади, да разпределя задачите на хората. — Колин замълча за кратко. — Тук бушува война, но бойните действия се водят далече от града, в който се намираме. — Въздъхна и добави: — Дори въздухът мирише различно, нали?
Амбър кимна. Все още се безпокоеше, че Джек е толкова далече от нея.
— Иди да се изкъпеш. Ще се почувстваш по-добре. Тук водата е в изобилие, разполагат с водопровод. Лесно ще се справиш. А, освен това, гущерите са нещо като домашни животинки, тичат навсякъде и…
— Вече видях един.
— Значи си наясно. Сигурно с тяхна помощ поддържат ниско ниво на популацията от насекоми. Довечера ще ти направят ваксинации. — Свещеникът се обърна и понечи да се отдалечи, но тя го спря.
— Колин… исках да ти благодаря.
— За какво? — извърна глава към нея.
— Защото ми повярва, че не съм го направила. И че ме взе със себе си, за да съм близо до Джек.
Преподобният се усмихна добродушно.
— Не се налага да ми благодариш. Знаех, че казваш истината. Познавам те добре, Амбър. Мислиш се за силна, но сърцето ти е меко, добра душа си. Не ти си убиецът, който ме е нападнал. А ако не беше с мен, навярно пораженията щяха да са далеч по-сериозни. Така че аз трябва да ти благодаря. А що се отнася до Джек… не мисля, че е редно точно в този момент да се разделяте. Има нещо в този човек…
Тя поклати глава и се засмя.
— Хайде, иди да се изкъпеш! — подкани я той. — А после следвай носа си до столовата.
За Амбър душът бе странно преживяване. Усещането за стичаща се по тялото й вода извика в мислите й спомени за един друг свят, който бе посетила с Джек — свят на дъждове и мъгли. Там едва не бяха срещнали смъртта си от ръката на Ролф. Спомни си колко раздвоена се бе почувствала, когато узна за смъртта на Ролф. Раздвоена между отчаянието и успокоението. Отчаяние, защото той бе единственият, който можеше да спре програмата, заложена в подсъзнанието й. Успокоена, защото най-страшният й противник вече го нямаше. Оставаше само Уинтън.
Тя спря водата и се избърса. От съседната стая долетя шум — едновременно непознат и заплашителен. Амбър се шмугна през вратата. Дори не осъзнаваше какво прави, докато не стана късно.