Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Малкият зелен гущер падна от завесата и остана да лежи безжизнен на пода, с разчекната в агония уста и изцъклени очички. Беше в краката на Амбър.
Тя се разтрепери и отстъпи назад. След това протегна единия си бос крак и побутна малкото трупче, което допреди минута бе кипяло от живот. Да, сега бе мъртво. Без никакво съмнение.
Събра кураж, улови животинчето за опашката и го изхвърли в градината. След това избърса внимателно кървавото петънце, останало на пода. Едва когато приседна на леглото, тялото й започна да се тресе неудържимо. Не беше нейна вина, че го бе убила — беше чула странен и непознат звук и бе реагирала инстинктивно.
Въздъхна и вдигна глава. Погледна към малкото огледало, закачено на една от колоните.
— Точно така, малка негоднице — промърмори. — Животинчето те изплаши. Но защо не го подгони с обувка? Защо не го застреля… а го уцели с ума си?
Отново потъна в мрачно мълчание. След това се изправи, приближи се към огледалото и втренчи поглед в ужасеното си лице.
Дребният човек, който работеше в кухнята, се бе заел да мие непознатите зеленчуци, като същевременно не сваляше поглед от също така непознатото месо, което се печеше на скарата. Серия от точно ориентирани огледала на покрива осигуряваше необходимата енергия за готвене, фокусирайки светлината в сноп, мощен почти колкото лазерен лъч. Бяха го инструктирали, че Бития е сравнително нов, нецивилизован свят, но завареното тук надминаваше и най-смелите му представи. Изглежда, след като не бяха успели да се развият технологично, битианците бяха преминали към по-натурални средства. Когато изпече добре месото, той завъртя огледалата.
Мъжът наряза едър корен и го пусна в тенджерата с вряща вода, потръпвайки, когато ръката му парнаха горещи пръски. Не беше пристигнал тук, за да събира впечатления. Имаше поставена задача, която трябваше да изпълни, и тя беше да направи опит за покушение срещу Свети Колин от Синьото колело. Не беше питал за причината. Нито възнамеряваше да прави повече от един опит. Смъртта на Свети Колин не се вписваше в неговия собствен идеологически план. От друга страна обаче, възнаграждението беше достатъчно солидно.
Тъкмо се готвеше да се заеме с осъществяването на задачата, когато в кухнята влезе една млада дама.
Той спря, с вдигната над тенджерата шепа, пълна с различни подправки. Жената бе красива, забеляза го веднага. Усмихна се, уверен, че тя едва ли ще се досети какво още е скрито в дланта му. Беше я познал — това бе младата секретарка на Колин.
— Какво мога да направя за вас, госпожице? — попита.
Тя се усмихна.
— Вечерята ухае примамливо. Вие ли сте готвачът?
— Един от двамата. Другият тази вечер почива. — Почувства неясно безпокойство. Не искаше да го заловят, преди яденето да бъде поднесено на Колин. В противен случай, както му бе обяснил Уинтън, операцията можеше да бъде обречена на провал. — Ще сервирам след няколко минути.
— Това е чудесно. Дойдох да ви помогна. Бяхме в библиотеката, Колин се сети, че може би няма да знаете, че сме там, и храната ще изстине. Това за него ли е? — посочи отровната порция тя.
Мъжът замръзна, когато тя се наведе над тенджерата, вдъхна от миризмата и също се вцепени.
— Какво има вътре? — попита, на пръв поглед небрежно.
— По дяволите! — изруга мъжът и посегна към големия нож.
Амбър реагира мигновено и изтича в другия край на стаята, преди похитителят да се прицели. Той се олюля, когато внезапно в мозъка му блесна ослепителна светкавица, и за миг си помисли, че се е натъкнал на светлинния лъч от покрива. След това си спомни, че бе завъртял огледалата, а миг по-късно краката му се подгънаха и тялото му рухна на пода.
Амбър остана надвесена над него и едва след няколко секунди нададе уплашен вик.
Беше убила отново.
Амбър улови дребния готвач за глезените. Затвори за миг очи и опита да се съсредоточи. Не биваше да позволява на Колин да види какво е сторила. Корабът на Джек щеше да се приземи тази нощ и той сигурно веднага щеше да се отбие, за да провери как са. Амбър изтегли тялото в ъгъла, наведе се и претършува джобовете. От вещите, които откри вътре, можеше да заключи, че непознатият не е от Бития.
В един от вътрешните джобове се натъкна на микрофиш. Позна го веднага, без дори да се налага да го прекарва през четящото устройство на масата. Беше идентификационен чип. По-добре да не го вкарва в устройството, инак могат да я засекат. Повдигна чипа към светлината и се опита да разчете гравираните там знаци. Гербът й беше напълно непознат, а ситните букви не се четяха. Захвърли ядосано микрочипа в боклукчийската кофа. След това отново се наведе над трупа.