Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:

ДА УБИЕШ СЛЪНЦЕТО
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 ... 248
Перейти на страницу:

И въпреки това тъкмо в този момент бе вкарал в кръвта на преподобния въздушно мехурче, изпълнило миг по-късно ужасната си роля. Джек облиза пресъхналите си устни. Сигурно така бе станало. Нямаше друг начин. Преглеждаше за трети път тази част от записа. Не се съмняваше, че това бе човекът, с когото малко по-късно се бяха сблъскали в коридора.

Истински късмет. Пет коридора водеха от мястото на престъплението, а Джек се бе озовал точно в този, който и мъжът бе избрал за своя път за бягство.

Записът не беше достатъчен, за да свали подозрението от Амбър, но можеше да помогне. Поиска да бъдат копирани записите и ги прибави към тези на сблъсъка с мъжа в коридора.

Датчиците вече го бяха информирали, че също като него, този човек не носи имплантиран микрочип.

Светът, изглежда, гъмжеше от неидентифицирани престъпници.

Джек се питаше дали убиецът има някаква връзка с Уинтън.

Протегна се и огледа операторната на полицията. Размърда плещи, за да прогони вцепенеността между плешките си. Навсякъде из помещението се въргаляха празни чаши от кафе, но нямаше и следа от документи. Всички важни материали се изнасяха и съхраняваха другаде. Всички записи също. Въпреки това Джек се зачуди дали тук не могат да се крият отговорите на някои от въпросите, които го терзаеха. Надигна се и доближи шкафчетата в ъгъла.

От известно време не беше сигурен, че императорът е в състояние да контролира действията на Планетната полиция. На пръв поглед полицейското управление действаше като добре смазана машина, но без никакво съмнение бе действало по същия начин и по време на предишния император.

— Капитан Сторм? Не, не се обръщайте. Ако го сторите, ще бъда принуден да ви убия, а това няма да е от полза и за двама ни.

Джек замръзна.

— Какво искате? — попита, загледан в стената пред него, където се виждаше само неясно очертаната сянка на говорещия.

— Да ви предам едно предупреждение. Зелените ризи ви напомнят, че отдавна би трябвало да сте мъртъв и че сте се заклели да служите на Пепус. Ако мислите, че знаете всичко, ето ви един въпрос: помните ли човек на име Сташ?

— Дали го помня? — Джек се засмя горчиво. — Той едва не ме уби в Лазертаун. — Същият този Сташ бе разрушил находището близо до Лазертаун, на което искаха да сложат ръце Скиталците и драките.

— Ако имахте пълен достъп до досиетата на Планетната полиция, щяхте да узнаете, че Сташ е бил полицейски офицер.

Джек едва се сдържа да не се обърне.

— Кой го е пратил в Лазертаун? Или е действал на своя глава?

— О, нищо подобно. Пепус не лъжеше, когато заяви, че е имал агент в Лазертаун. Само че нямаше предвид вас.

— За което мога да вярвам само на вашите думи.

— Зелените ризи установиха, че са ги манипулирали.

— Добре дошли в света на големите — подсмихна се Джек. — Защо смятате, че ще ви повярвам? Аз съм Рицар, заклел съм се да пазя и защитавам императора.

— На времето Рицарите се заклеваха във вярност пред Доминиона. Кое е по-справедливо според вас?

— Не се отдалечавайте от темата. Ако имате нещо друго да ми казвате, целият съм в слух. Дайте ми нещо, което да използвам и на което да се опра.

— Ето ви тогава още малко информация. Кларон е бил изпепелен, защото така е наредил един човек на име Уинтън, след като узнал, че там се е притаил един изгубен Рицар. Но има още една причина. На един от малките континенти растяло скрито дракско гнездо. Това му позволило да получи официално разрешение да действа по този драстичен начин.

Джек стисна зъби.

— Дайте ми доказателства! — просъска разгневено той.

— Ще ги откриете на Бития, ако получите разрешение да идете там. Ние не ви дължим нищо повече. Връщаме се в началото на играта, където вие сте само войник, застанал между нас и нашата цел. Пазете се добре.

— Кои сте вие?

Мълчание зад гърба му. Джек почака още няколко секунди, сетне се извъртя рязко.

Стаята беше празна.

Вдигна поглед. На тавана имаше монтирана камера и Джек знаеше, че разговорът им е бил записан. Не можеше да направи нищо, най-малкото да се опита да я демонтира.

И други щяха да узнаят какво му бяха казали. Щяха да докладват и на императора. Какви ли щяха да са последствията от това?

1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 ... 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)