Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Да, сър?
— Готови ли са образците?
— Да, сър.
— Добре. Искам да проникнеш в хангара. Рицарите се готвят за заминаване. Погрижи се за техните костюми.
— Ще бъде направено.
Уинтън прекъсна връзката. Едва сега мрачната му усмивка се разшири.
Едно забравено възмездие за Рицарите щеше отново да изправи глава.
Предишния път император бе станал не този, който трябваше.
Втора част
Бития
17.
Джек се пробуди от хибернационния сън с проклятие на уста. Светът наоколо, както при всеки подобен случай, му изглеждаше замъглен. Сестрата, която се грижеше за него, положи топлата си ръка на още студеното му чело и му изшътка да мълчи. Той лежеше и трепереше неконтролируемо, неспособен да отмести поглед от нея, сякаш очите й го бяха хипнотизирали.
В този момент дори смъртта му се струваше по-приемлива от хибернационния сън. Джек премигна и изглежда това убеди сестрата, че си е свършила работата. Тя дръпна ръка и се премести към следващата койка. Чуваше гласа й, докато успокояваше обитателя й, сетне отдалечаващи се стъпки. Вкочаненото му тяло продължаваше да се затопля — освен че го затопляха външно, въвеждаха и затоплени разтвори в кръвта. Джек погледна към капака, който сестрата бе повдигнала, сякаш го бе открила в ковчег, и почувства вибрациите от движението на кораба.
Макар погледът му все още да бе замъглен, той въздъхна облекчено. Изглежда този път щеше да се размине с треската. Някъде от другия край на помещението долетяха мъчителните напъни на повръщащ човек и Джек изпита съчувствие към него. Усети остро пробождане зад дясното си коляно… бяха извадили системата, което означаваше, че са приключили с диализата. Същевременно се отпуснаха и връзките, които го придържаха към койката, и вече можеше да седне, ако искаше.
Криогенните кораби за къси разстояния бяха като хладилни фургони за месо. Неговата капсула не бе напълно отделена, леглата бяха общо четири на брой, поставени плътно едно до друго, и изглежда Джек бе първият, който се бе събудил. Седна, спусна крака пред ръба и в същия миг почувства остри пробождания в седалището и прасците. От болката в очите му бликнаха сълзи.
Джек започна да разтрива вдървените си крайници. Протегна се с въздишка и почти веднага се появиха бодежи в ръцете и раменете. Съзнанието му все още бе замъглено от хибернационния сън.
Достатъчно бе да затвори очи и можеше да извика в паметта си Пепус — изправен пред рицарите, строени на площада преди тръгване.
— За Рикор — бе извикал императорът и стомахът на Джек се бе свил при спомена за мъртвата планета, чието име не бе чувал от две десетилетия. Рикор бе първата планета, завладяна от драките, и сега вече народът и историята й бяха изчезнали сред пясъците. — За Рикор и Нова Америка, Калафия и Милос. За Дорман и Синьо Съзвездие I, и Опус. Трябва да убедим битианците, че е опасно да подхващат дипломатически игри с драките и да се бият помежду си. Изпращам ви, мои верни телохранители, за да пазите народа на Бития от самия него.
— Боже мили! — възкликна един войник до Джек. — Ние отиваме на война!
Така беше. Но Джек се питаше с кого ще се сражават — с битианците или с драките.
И ако изпаднат в тежко положение, дали Рицарите няма отново да бъдат изоставени.
Корабът се разтресе. Джек се задържа за ръба на капсулата, сетне се изправи. Олюлявайки се, намери шкафчето с името си и извади чисти дрехи. Пръстите му все още бяха малко непослушни, но веднага щом се облече, той се отправи към гимнастическия салон, за да се възстанови с упражнения. Колкото по-скоро изхвърли токсините на хибернационния сън от тялото си, толкова по-добре.
Докато вървеше по коридора, мина покрай сандъците със снаряжение, където бе прибран костюмът. Джек би предпочел фантом да пътува в собствен куфар, но на кораба законите бяха други. Той потрепери. Споходиха го опасения, че някой може да е бърникал в костюма, но прозрачните прегради, зад които беше снаряжението, изглеждаха непокътнати. За всеки случай провери ключалката и едва тогава продължи по коридора.
„Събуди се, по дяволите. Събуди се. Кажи ми кой съм.“