Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Когато двамата останаха насаме, Роуан го попита:
– Как ни откри?
Режеща усмивка.
– Тъмният бог ме тласкаше насам. Армията от илкени се погрижи за останалото.
Същият Лоркан, когото познаваше от векове, но някак... различен. Типичната му острота беше притъпена – не, беше укротена.
Сега следеше с поглед укротителката си, но щом го отмести към Елин, която вървеше до нея, стисна челюсти.
– Предполагам знаеш, че тази сила може да я унищожи?
– Знам – призна Роуан.
Онова, което беше постигнала преди минути, силата, която беше извлякла от себе си... Беше като песен, в чийто ритъм и неговата магия затанцува.
Когато защитата на илкените най-сетне рухна под напора на огън, лед и вятър, Роуан не удържа на стремлението да встъпи в горящото сърце на силата й и да я види озарена от него.
Вече прекосяваше равнината, когато проумя, че не го привличаше само огнената сила, но и жената вътре в нея, която навярно се нуждаеше от физически контакт с друго живо същество, за да си припомни, че има тяло и близки хора, за да се изтръгне от смъртния покой, така безпощадно покосяващ крилатите зверове. Но тогава пламъците угаснаха и докато враговете им падаха от небето на пепел, лед и късове месо, тя го погледна... Свещени богове, когато го стрелна с очи, Роуан едва не падна на колене пред нея.
Негова кралица, любовница и най-скъп приятел — и още толкова много. Не го интересуваше, че ги наблюдават. И той самият имаше потребност да я докосне, да се увери, че е невредима, да почувства жената, способна на велики и ужасяващи дела, но и способна да го погледне с такъв зов, с толкова живот в очите.
Вдъхваш ми воля за живот, Роуан.
Чудеше се дали и Елида Локан не въздействаше по същия начин на Лоркан.
– Ами мисията ти? – попита го Роуан.
Нежността напусна гранитните черти на Лоркан.
– Защо не ми кажеш каква работа имате вие на това лайняно място, а после ще обсъдим моите планове?
– Елин ще реши какво да ти каже и какво – не.
– Добро куче.
Роуан му отвърна с ленива усмивка, но се въздържа да му спомене за дребното тъмнокосо момиче, което вече държеше неговите юзди.
58.
Калтейн Ромпие току-що бе променила хода на събитията.
Дориан за пръв път се срамуваше толкова от себе си.
Защо не беше по-добър? По-прозорлив? Всъщност това важеше за всички им.
Мислите се вихреха в главата му, докато, намирайки се отново в полунаводнения храм, наблюдаваше от разстояние как Елин оглежда каменния сандък върху олтара така, сякаш й бе опонент.
От едната й страна стоеше лейди Ели да, до нея Манон, а Лизандра в облика си на призрачен леопард се беше излегнала в краката на кралицата.
Силата, събрана в групичката им, беше зашеметяваща. А Елида... На път обратно към руините Манон беше подшушнала на Елин, че Анийт бдяла над нея.
Също както други богове бдяха над всеки от тях.
Лоркан влезе в храма, придружаван от Роуан. Фенрис, Гавриел и Едион ги доближиха, хванали дръжките на мечовете си. Телата им още излъчваха напрежение, докато следяха Лоркан неотлъчно с очи. Особено воините на Майев.
Втори кръг на велика мощ.
Лоркан, благословеният от самия Хелас — това му беше разказал за него Роуан по време на пътешествието им до Мъртвите острови. Хелас, богът на смъртта. Дошъл по тези земи с Анийт, негова принцеса-консорт.
Косъмчетата по ръцете на Дориан настръхнаха.
Древни потомци – всеки докоснат от различен бог, всеки доведен дотук свише. Всичко това не можеше да е просто съвпадение.
Манон го забеляза, че стои настрана, разтълкува предпазливостта по лицето му и се откъсна от кръга шепнещи жени, за да застане до него.
– Какво?
Дориан стисна челюсти.
– Имам лошо предчувствие.
Той зачака опровержение, подигравка. Манон обаче додаде:
– Обясни ми.
Дориан отвори уста, но в този миг Елин се качи на подиума.
Ключалката – Ключалката, която щеше да възпре Ключовете на Уирда и щеше да позволи на Елин да ги върне в портата. Благодарение на Калтейн и Елида им оставаше да намерят само още един. Където и да го беше скрил Ераван. Но за да вземат Ключалката...
Роуан се озова до кралицата в мига, в който надникна в сандъка.
Тя извърна бавно поглед към тях. Към Манон.
– Качи се тук – нареди й с обезпокоително невъзмутим глас.
Манон не допусна грешката да й се опълчи.
– Сега не му е нито мястото, нито времето да го разглеждате – предупреди Роуан кралицата. – Ще го отнесем до кораба и там ще го проучваме.
Елин се съгласи с пребледняло лице.