Върховният повелител

Но как беше възможно? Как го беше проследила? Или беше проследила магьосника-ичани? Сещайки се за думите й, той усети как на мястото на облекчението му се появява съмнение. Сачаканецът се боеше от нея. Изведнъж той усети, че също трябва да се страхува.

— Коя си ти? – прошепна той.

Тя повдигна рамене.

— Служа на моя народ.

— Той... той избяга. От теб. Защо?

— Несигурност. Днес изхаби голяма част от силата си и нямаше как да е сигурен, че ще ме победи. – Тя се усмихна и пристъпи към него. – Блъфирането винаги е най-удовлетворителния начин да спечелиш една битка.

Сери отстъпи назад. Тя току-що му беше спасила живота. Трябваше да й благодари. Но всичко му се струваше твърде странно.

— Той те позна. Ти знаеше името му.

— Той позна каква съм, не коя съм – поправи го тя.

— И каква си?

— Твой съюзник.

— Не, не си. Каза, че искаш да ни помогнеш, но не направи нищо, за да спреш ичаните, дори да си достатъчно силна, за да го направиш.

Усмивката й изчезна. Тя го изгледа сериозно, в лицето й постепенно се промъкна студенина.

— Правя каквото мога, Сери. Какво трябва да сторя, за да те убедя в това? Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че от известно време знам, че Акарин и Сония са се върнали? Очевидно не съм го казала на ичаните.

Сърцето на Сери прескочи удар, след което заби ускорено.

— Как научи за това?

Тя се усмихна и очите й проблеснаха, когато погледна към гърдите му.

— Имам си начини.

Защо погледна към гърдите му? Той се намръщи и си спомни за медальона. Бръкна под ризата си и го извади. Очите й проблеснаха и усмивката й избледня.

Какви ли магически свойства имаше той? Когато погледна гладкия рубин в средата му, Сери изтръпна, припомняйки си кръвните пръстени, които бяха направили Акарин и Сония. Пръстени с червени стъклени топчета...

Чрез тези пръстени ще можем да виждаме в съзнанията си.

Той погледна към рубина. Ако това беше кръвен камък, то значи Савара можеше да чете мислите му... а той го беше носил откакто Акарин и Сония се бяха завърнали.

Как иначе щеше да разбере, че те са в града?

Сери свали медальона и го хвърли настрани.

— Какъв глупак съм бил да ти вярвам – каза той с горчивина.

Тя го погледна тъжно.

— Знам за Акарин и Сония откакто ти дадох медальона. Разкрих ли ги на ичаните? Не. Използвах ли информацията, за да те изнудвам ? Не. Не съм се възползвала от доверието ти, Серини, ти се възползва от мен. – Савара скръсти ръце. – Каза, че ще ме държиш в течение, ако ти дам съвет как да убиеш магьосниците, а укри толкова важни неща от мен. Хората ми търсеха Акарин и Сония в Сачака. Смятаха да помогнат на бившия Върховен повелител да си върне Киралия. Ние също не искаме Карико и съюзниците да я управляват.

Сери не сваляше поглед от нея.

— Как да ти повярвам?

Савара въздъхна и поклати глава.

— Мога само да те помоля да ми се довериш. Толкова е трудно да ти го докажа... но според мен ти си достигнал предела на доверието си. – Тя се усмихна с горчивина. – И какво ще правим сега?