Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Тя изглежда толкова… толкова важна за цялата картина — промърморих по едно време аз. — Ето, държи ръката на Неапол, а също така и на Пиза!
— И не само това. Виж, мечът на Ботичели, така де, на Меркурий, или по-точно кривият ятаган като моя, който нося тук — потупа ножницата си, — сочи право към Симонета, виждаш ли? Връхчето на ятагана почти докосва крака й. Ако не крака й, то най-малко роклята й. Това безсъмнено подсказва участието на Генуа в конспирацията, независимо дали има още един пръстен или не!
Вторачих се по-внимателно и изломотих:
— Прав си.
— Има и още едно нещо — продължи той. — Симонета е единственото познато лице в цялата картина.
— Какво искаш да кажеш?
— Че е била изключително прочута красавица. Останалите дами, които виждаме, са известни само в собствените си държави. Например майка ти — красотата й е легендарна, обаче никой не я е виждал как изглежда наистина, защото ходи маскирана. Ти пък си дете, израсло по флорентинските улици — вярно, най-хубавото от всички (тук едва сдържах усмивката си), но изцяло непознато за света. А Семирамида Апиани, невестата девственица, е била толкова строго пазена от семейството си, че се прочу чак на сватбата си. Единствено Фиамета от Неапол се доближава донякъде до славата на Симонета, но тя пък е по-скоро архетипен образ.
— Какво е?
— Метафора, модел. Вярно, базирана на истинската Мария Аквинска, но иначе фикционален конструкт на Бокачо. — (Още сложни думи. Ама няма ли да се спре този човек?!) — Докато Симонета… — Погледна я така, че буквално ме накара да ревнувам. — Сигурен съм, че дори и обикновените хора на Тоскана, Ломбардия и Лигурия, където се намираме сега, ще я познаят в мига, в който я зърнат на този портрет. А дори и да не я познаят, перлата на челото й — показа я — автоматично ще им подскаже коя е тя.
Напипах тайно перлата в пъпа на корема си, която спокойно можеше да съперничи на тази на Симонета по размери и блясък, посочих към брошката върху гърдите на Симонета и попитах:
— Ами това бижу тук? — Още перли — всъщност четири, оградени с рубини и поставени в нещо като кръст или звезда.
Брат Гуидо поклати глава и отговори:
— Нямам представа за значението на този предмет, но е ясно, че той още по-силно подчертава значението й, ключовата й роля във всичко. Но защо е отбелязана по такъв начин? Защо е предадена с толкова много подробности? Имам чувството, че Генуа не само не е хрумване на художника в последния момент, а по-скоро е единственият град, който трябва да бъде на платното!
— Значи Генуа трябва да е замесена?
— Така изглежда, което би било истинско чудо, като се има предвид, че Пиза, а да не говорим за Венеция, са нейни отдавнашни и заклети врагове.
— И ако е така, какъв би бил следващият ход на Седмината?
— Франция — отговори кратко брат Гуидо.
О, Франция. Бях чувала за такова място, разбира се, защото бях спала с неколцина от този край. Но си мислех, че е на хиляди левги оттук, може би отвъд най-малко един океан. Споделих впечатленията си с моя спътник.
— О, не! — отсече той. — В момента сме на две крачки от Франция. От другата страна на планината е графство Монако — проходът към Бургундия и въобще цяла Франция. Както вече знаем, земите на Хабсбургите са в безопасност благодарение на съюза със Сигизмунд от Болцано, братовчед на императора. Откъдето следва, че единствената друга цел, граничеща с нашите земи, е Франция.
Измъкнах от корсажа си откъснатата страница от Библията с отпечатаната карта и я разстлах върху картината.
— Възможно ли е това тук да е Франция? — попитах и посочих с пръст малката звездичка, която бях забелязала на северозападния край на картата.
Той се вторачи в малкия знак, почти неразличим от буквите на текста, и промърмори:
— Не разбирам много от картография, но със сигурност знам, че Франция се намира на северозапад от нас. Затова бих казал — да.
Подсвирнах от изумление и възкликнах:
— Значи Седмината възнамеряват да се съберат тук, а после да нападнат Франция, през задния вход!
— Очевидно. По суша и по море.
— В първия ден на пролетта. Двайсет и първия ден на март. — Изчислих на пръсти и накрая отсякох: — Утре!
— Именно. Утре, най-вероятно призори, за да се възползват от предимството на сутрешната мъгла. И безпомощните французи ще усетят върху гърбовете си пълната мощ на Седмината, и ще загинат хиляди невинни френски мъже, жени и деца… Кажи какво ти тежи. — Това, последното, бе изречено почти без никакъв преход. Очевидно бе забелязал скептичното ми изражение.