Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Богове. Съжалявам.
— Няма защо. — Езри прокара пръсти по гърдите му. — Гадостите се случват. Продължаваш напред. Откриваш тук и там неща, които ти помагат да забравиш.
— Действително — прошепна той, а после дълго време бяха твърде заети, че да говорят.
9
Най-различни неща издърпваха Локи от яркия гъсталак на сънищата му — нарастващата жега на деня, натискът на три чаши вино в червата му, стенанията на махмурлиите около него и острото тракане на ноктите на дребното и тежко създание, което спеше на тила му.
Връхлетян от внезапния смътен спомен за паяка на Учената Треган, той хлъцна от ужас и се претърколи, като изтръгваше всичко, прилепило се по него. Примига на няколко пъти, за да махне воала на дрямката от очите си, и откри, че се бори не с паяк, а с котенце с тясна муцунка и черна козина.
— По дяволите! — измърмори Локи.
— Мяу — отговори котето и го погледна в очите. Изражението му беше като на всички котета — на бъдещ тиран. „Бях се устроило удобно, а ти посмя да помръднеш! — казваха нефритовите очи. — За това трябва да умреш!“ Щом на котето му стана ясно, че теглото му — я имаше, я нямаше кило — е недостатъчно, за да строши врата на Локи с един могъщ удар, то стъпи с лапи на раменете му и отърка в устните му сополивото си носле. Локи се дръпна.
— Това е Царствен — обади се някой в краката му.
— Царствен? Не, нелепо е! — Локи бутна котето под мишницата си като опасно алхимично средство. Козината му беше тънка, копринена. То замърка шумно. Проговорилият беше Джабрил. Локи го видя да лежи по гръб чисто гол и вдигна вежди.
— Така се казва — поясни Джабрил. — Царствен. Има съответното бяло петънце на гърлото и мокър нос, нали?
— Точно така.
— Царствен. Равел, осиновен си. Каква ирония!
— Стремежът на живота ми най-сетне се изпълни. — Локи се огледа из полупразното помещение под бака. Неколцина от новите Орхидеи хъркаха мощно, един-двама се мъчеха да се изправят и поне един спеше доволно в локва от собственото си повръщано. Или поне така предположи Доки. Джийн не се виждаше никакъв.
— И как мина вечерта ти, Равел? — Джабрил се надигна на лакти.
— Целомъдрено, мисля.
— Моите съболезнования — усмихна се Джабрил. — Запозна ли се с Малакасти от Синята вахта? Има червеникава коса и кинжали, татуирани на кокалчетата на ръцете? Богове, според мен тя не е човек.
— Рано се изниза от гуляя, бих казал.
— Да. Тя си искаше това-онова. И имаше разни приятели.
— Джабрил разтърка слепоочията си с десница. — Боцманът от Червената вахта, един тип без пръсти на лявата ръка. Нямах представа, че учат богобоязливите момци от Ашмир на такива номера. Уф!
— Момци? Не знаех, че ти, ъъ… дебнеш точно тая плячка.
— Е, ами то от всичко трябва да пробвам по веднъж — ухили се Джабрил. — Или по пет-шест пъти, както излиза. — Той се почеса по корема и като че чак тогава забеляза, че е без дрехи.
— По дяволите. Помня, че едва вчера притежавах брич…
Няколко минути по-късно Локи излезе на слънце заедно с Царствен, все така затъкнат под мишницата му. Протегна се и се прозя. И котето направи същото, като се опита да се изтръгне от хватката му и да се изкатери върху главата му. Локи вдигна дребосъчето и се взря в него.
— Няма да се привързвам към теб — заяви той. — Намери си някой друг да си споделяш лигите с него. — И съвсем наясно, че и за най-малката проява на лошо отношение към дребосъка може да изхвърчи през борда, го остави на палубата и го побутна с босия си крак.
— Сигурен ли си, че имаш позволение да командваш това коте? — Локи се обърна и видя Джийн, застанал на стъпалата, който тъкмо си обличаше туниката. — Внимавай, той може да е помощник-капитан на вахта.
— Ако потвърди чина си, мисля, че се поставя някъде между Дракаша и Дванайсетте. — Локи се вторачи в Джийн. — Здрасти.
— Здравей…
— Виж сега, имаме да провеждаме продължителен и скучен разговор на тема „Държах се като магаре“, а още се чувствам жертва на синьото вино, така че нека просто да приемем, че…
— Извинявай — прекъсна го Джийн.
— Не, това аз трябваше да го кажа.
— Тоест… ние с тебе пак си намерихме щърбавините, нали?
— Ако битката не става за нещо, то е за успокояване на нервите. Не те обвинявам за… казаното.