Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
И крочанките летяха през снегове, бури и опасности.
66
Елин се събуди сред аромата на заснежени борове и веднага разбра, че си е у дома.
Не в Терасен, още не, а по онзи начин, по който винаги щеше да си е у дома, щом Роуан беше до нея.
Равномерното му дишане изпълваше дясното ѝ ухо със звука на дълбокия сън, а топлата му мускулеста ръка беше преметната през корема ѝ. Мека светлина посребряваше древните камъни по тавана.
Утро - или облачен ден. Откъм коридорите около стаята долитаха откъслечни звуци, които разгадаваше малко по малко, сякаш сглобяваше счупено огледало, способно да ѝ разкрие друг свят.
Съумя да разбере, че от битката бяха минали три дни. Както и че другата част от армията на хагана, предвождана от принц Кашин, третия му по големина син, бе пристигнала.
Именно тази информация избистри ума ѝ и я накара да докосне ръката на Роуан. Съвсем леко, само за да провери доколко дълбок е възстановителният му сън. Цели три дни бяха спали тук в пълно неведение за околния свят. Опасно време за всеки, надарен с магия, когато тялото му изискваше пълна почивка, за да си възвърне изчерпаната сила.
Научи и още нещо, докато лежеше в леглото: Гавриел седеше пред вратата. В облика си на пума. Доближаха ли го, хората се умълчаваха, без да съзнават, че дори след като го подминеха, елфически уши улавяха прошушнатото: „Колко странна, страховита котка!“.
Елин проследи с пръст шева на ръкава на Роуан, усещайки възлестите мускули под плата. Чувстваше и главата, и тялото си някак чисти. Като първата студена глътка въздух в зимно утро.
По време на тридневния им сън не я бе разбудил нито един кошмар. Като че си бе заслужила кратката, блажена почивка от тях.
Елин преглътна през сухо гърло. Кое беше истина и кое посадено в съзнанието ѝ от Майев... всъщност имаше ли значение дали болката е била истинска, или въображаема?
Измъкнала се беше на Майев и Каирн. По-късно щеше да скрепява всичко изпотрошено в себе си.
Засега просто се радваше, че си е върнала това чувство на кристална яснота. Макар и първоначално да не бе възнамерявала да изразходва дълго събираната си сила, могъщия си удар на това бойно поле.
Надзърна към Роуан. Сънят бе смекчил суровите черти на лицето му. На чистото му лице - кръвта, с която и двамата бяха оплискани, я нямаше. Явно някой я беше измил по време на съня им.
Сякаш доловил вниманието ѝ, или просто ръката ѝ върху своята, той открехна клепачи. Измери я от глава до пети и като се увери, че е добре, я погледна в очите.
- Фукла! - измърмори той.
Елин го перна по ръката.
- И вие спретнахте пищно зрелище, принце.
Роуан се усмихна, набръчквайки татуировката по лицето си.
- Това последната изненада ли ще е, или да очакваме още?
Тя се замисли - да му каже ли, да разкрие ли истината? Може би.
Той се надигна в леглото и завивката се свлече надолу. Да не си ни подготвила от онези изненади, от които сърцето ми спира?
Елин изсумтя и опря глава на юмрука си, рисувайки лениво с пръст по грубото одеяло.
- Когато бяхме на пристанището във Вендлин, изпратих едно писмо.
Роуан кимна.
- На Едион.
- На Едион - потвърди тя, но достатъчно тихо, че Гавриел да не ги чуе от поста си пред вратата. - И на чичо ти. И на Есар.
Роуан вирна вежди.
- И какво пишеше вътре?
Тя изхъмка.
- Пишеше, че действително съм била пленница на Майев, както и че през това време тя ми е споделила някои от своите нечестиви планове.
Вреченият ѝ застина.
- И защо им писа?
Елин се поизправи в леглото и зачопли ноктите си.
- За да ги убедя да разпуснат армията ѝ. Да започнат бунт в Доранел. Да свалят Майев от трона ѝ. Сещаш се, дреболии разни...
Роуан просто продължи да се взира в нея. Накрая потри лицето си.
- И смяташ, че можеш да постигнеш подобно нещо с едно писмо?
- Бях много красноречива.
Устата му зейна леко.
- И за какви нечестиви планове им разказа?
- За желанието ѝ да превземе целия свят, за пълната ѝ незаинтересованост колко елфи ще загинат на бойното поле, както и за огромния ѝ интерес към Валгите. - Елин преглътна. - Също така май им споменах, че самата тя е Валг.
Роуан подскочи.
Елин сви рамене.
- Просто сполучлива догадка. Най-сносните лъжи винаги са примесени с щипка истина.
- Твърдението, че Майев е Валг, е абсурдна лъжа дори по твоите стандарти. Дори и да се окаже истина!
Тя махна с ръка.
- Ще видим какво ще излезе.
- Ако се получи, ако решат да въстанат и армията ѝ се обърне срещу нея... - Той поклати глава и се засмя приглушено. - Определено ще ни даде предимство във войната.