Приключенията на Казанова

— Моля ви, моля, заведете ме при него.

— Ще сторя, госпожице, каквото ми заповядате, но имайте пълно доверие в мен и ме изслушайте. Съветвам ви да не отивате при него. Той ви е нанесъл вече голяма обида и ако наистина го намерите в къщи, твърде възможно е да се унижи дотам, че да ви приеме зле. Ако пък не е в къщи, вие ще бъдете вероятно приета нелюбезно от неговата майка, щом й кажете коя сте. Доверете ми се и вярвайте, че Бог ме е поставил на пътя ви, за да ви бъда закрилник. Обещавам ви, че най-късно утре ще научите дали Стефано е във Венеция, какви намерения има към вас и какво може да се постигне от него чрез принуда. Сега-засега обаче моят съвет е младият мъж да не научи, че сте във Венеция.

— Велики Боже! Но къде да отида тази нощ?

— В една почтена къща.

— У вас, ако сте женен.

— Аз съм ерген.

Познавах една почтена вдовица, която живееше в една тиха уличка и даваше под наем две стаи. Склоних момичето да ми се довери и ние се качихме в една гондола. По пътя тя ми каза, че Стефани пребивавал преди един месец в техния град, за да остави колата си на поправка, и още същия ден се запознал с нея в една къща, където тя отишла заедно с майка си, за да поздрави едни младоженци.

— Аз имах нещастието — каза тя, — да му вдъхна любов и той не помисли повече за заминаване. Остана цял месец в Ч., като излизаше само надвечер. Прекара всички нощи под моя прозорец, за да разговаря с мен. Закле се хиляди пъти, че ме обожава и че намеренията му са чисти. Аз го молех да се представи на родителите ми и да поиска ръката ми, но той изтъкваше различни причини, като ме уверяваше, че би могъл да се чувствува щастлив едва тогава, когато му окажа пълно доверие. Трябваше да се реша да отпътувам с него без знанието на никого и той ме уверяваше, че честта ми нямало да пострада от това, понеже три дни след моето бягство целият град щял да узнае, че съм негова жена. Обеща ми да ме върне официално като негова съпруга. Какво да ви разказвам, господине? Любовта ме заслепи, аз паднах в пропастта, повярвах му и се съгласих на всичко. Той ми предаде писмото, което вие прочетохте, и през следващата нощ аз му позволих да влезе в стаята ми през прозореца, на който разговаряхме. Съгласих се на едно престъпление, което трябваше да бъде изличено до три дни и той ме остави с клетвата, че ще дойде следващата нощ отново под същия прозорец, за да ме вземе в прегръдките си. Можех ли да се съмнявам в това след ужасната погрешна стъпка, която току-що бях извършила? Стегнах си вързопа и го очаквах през цялата следваща нощ, но напразно. Каква ужасна нощ! На следващата сутрин узнах, че чудовището отпътувало заедно със своя слуга един час, след като ме бе опозорило! Представете си моето отчаяние. Взех решението, което моето отчаяние ми подсказа, и то, естествено, можеше да бъде само лошо. Един час след полунощ аз самата напуснах бащиния си покрив, за да загубя честта си напълно. Бях решена да умра, ако жестокият човек, който ми бе отнел най-скъпото, не ми върне онова благо, което само той можеше да възстанови. Вървях пеша през цялата нощ и почти целия следващ ден, без да хапна каквото и да било, докато се качих на търговския кораб, който за двадесет и четири часа ме докара дотук. В корабчето се намираха петима мъже и две жени, но никой не видя лицето ми, нито чу звука на гласа ми. Седях постоянно с наведена глава, полузамаяна и в ръцете си държах винаги този молитвеник. Оставиха ме на спокойствие, никой не ме заговори и аз благодарих на Бога за това.