Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Този първи поток от ослепителен течен пламък като огнен дъжд се изля по всичко в пределите на миля от планината и едва тогава земята внезапно започна да се движи, а планината започна да подскача, сякаш стар фургон е попаднал на дупка по лош път. Скали се срутиха. Някъде наблизо с оглушителен грохот скалистият склон на планината се свлече.
Амара не можеше да откъсне очи от случващото се. Самата планина избълва огромен облак, който сякаш се състоеше от сив прах, осветен отдолу от алена светлина.
Облакът бавно се закълби с изящна красота или поне така изглеждаше отдалече. Тя наблюдаваше как се затъркаля по долината на Калар. Той покри светлините на малките холтове. Погълна големите струпвания на светлини от малките градове и села по цялата долина.
И в един момент той помете самия град Калар.
Амара не можеше да се сдържи.
Тя вдигна ръце и уморено призова Сирус да направи леща за далечно виждане. Сивият облак беше не само пепел, както изглеждаше на пръв поглед. Беше… като огромен фронт на огнена буря.
Каквото и да попаднеше на пътя на алените ивици в сивия поток, то моментално изгаряше при досега си с тях. Смътно видя как малки движещи се сенки летяха пред приближаващия фронт, но ако облакът се движеше с ленива грация, тези малки фигури, тези алеранци, както тя осъзна, се движеха със скоростта на охлюви.
Самата тя, един от най-бързите летци на Алера, не би могла да изпревари този изпепеляващ облак. Тези холтъри нямаха никакъв шанс. Никой от тях.
Тя гледаше към долината онемяла и шокирана, докато още повече трусове разтърсиха планината под нея. Колко хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди хора току-що умряха?
Колко семейства, които спят в леглата си, току-що се превърнаха в прах? Колко деца току-що бяха изгорени живи? Колко домове, колко истории, колко любими лица и имена бяха изгорени като безполезен боклук?
Амара и нейният застанал на колене съпруг станаха свидетели на смъртта на Калар. На град Калар, на народа на Калар, на неговите земи и на неговия лорд.
Огромен облак пара се извиси над оризовите полета, предали се пред яростта на огнената планина, а след това те изгубиха от поглед тази пара, когато прахът от свлачищата и земетресенията се издигна около тях, образувайки плътна покривка, която скри звездите.
Въпреки че тъмнината така и не дойде. Светлината на пламтящата планина и горящия труп на град Калар потопи всичко в сюрреалистичен, ален здрач.
Едва когато прахът скри гледката към долината, Гай Секстус се обърна. Погледът му се плъзна покрай Бърнард и намери Амара. Той се приближи с бавни и тежки стъпки и срещна погледа й, на лицето му беше замръзнала маска, очите му не изразяваха нищо.
— Графиньо, ако бях позволил на Калар да направи това — каза той тихо, — всичко щеше да е много по-лошо. Бежанците, които бягат от фронтовата линия, щяха да нахлуят в града и да удвоят броя на жителите му. Нашите легионери щяха да са там. Щяха да умрат там.
Той отново намери очите й и много тихо повтори:
— Всичко щеше да е много по-лошо.
Амара погледна изтощения Първи лорд.
Тя се застави бавно да се изправи на крака. После вдигна ръка и напипа тънката верижка около врата си. Амара носеше две украшения на нея. Първото беше пръстенът на легиона, в който беше служил Бърнард, тайното свидетелство за техния брак.
Второто беше обикновен сребърен бик, най-разпространената монета в Империята, с профила на Гай от едната страна. Това беше символът, който удостоверяваше длъжността на императорския курсор.
Амара стисна пръстена в едната си ръка.
А с другата скъса монетата и верижката и ги хвърли в лицето на Гай.
Първият лорд дори не трепна.
Но сенките около очите му станаха още по-дълбоки.
Амара се обърна и се отдалечи.
— Върви с жена си, графе — тихо прошепна Гай някъде зад нея. — Грижи се за нея заради мен.
Глава 49
На главорезите на сенатора, помисли си Исана, им липсва изтънченост. Разбира се, тя не се съмняваше, че ще я вържат, но парцалът, метнат на главата й, можеше да бъде по-чист.
Тя примигна и се замисли за момент. Вероятно някой като лейди Акватайн би могъл да мисли така на нейно място.
Преди Втора калдеронска битка най-голямото й притеснение беше управлението на кухнята в холта на брат й. Наистина ли оттогава се е преситила толкова много с опасностите на алеранската политика, че може да критикува нюансите на своето похищение?