Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Там, в далечината, светеха светлините на град Калар, примигвайки в тъмнината като скъпоценни изумруди.
Скупчени като рояк светулки бяха светлините на няколко малки града, разположени около столицата, а малки, единични точки светлина показваха десетки отделни холтове. Лунната светлина се отразяваше от залетите с плитък слой вода оризови полета, превръщайки ги в огледала с диаметър няколко акра.
Амара беше ходила в Калар. Това беше грозен град, занемарен, лишен от всякакви видими добродетели, където само робството, бедността и страданието се срещаха в голямо изобилие. След две години война и икономическа изолация той трябваше да е станал още по-зле — по-мръсен, по-беден, по-груб и по-изтерзан от болести.
Но оттук, от планината, отдалече, когато се виждаше само характерната зеленикава светлина на магическите лампи на столицата, Калар и неговите сателитни градове очароваха с призрачна и крехка красота.
— Сър! — извика Бърнард. Той започна да издърпва стрели от земята — върховете им сега бяха затворени в полупрозрачни кристали. — Тя се нуждае от вашата помощ.
Гай стоеше, обърнат към планината на отсрещната страна на долината, и Амара осъзна, че не би трябвало да вижда тази планина оттук, или поне не в тъмното.
Но въпреки това я виждаше, огромен черен конус с връх, осветен от неясна червена светлина.
Бърнард сложи стрела на тетивата и се изправи на крака.
— Сър!
— Изчакай малко, графе — промърмори Гай. — Има и други проблеми, които…
— Не — каза Бърнард. — Ще отидете при нея. Веднага.
Гай рязко обърна глава към него.
— Извинете, какво?
— Тя е ранена — каза Бърнард. — Може да умре. Излекувайте я.
— Вие си нямате и понятие — каза Гай през зъби. — Не знаете какво е заложено на карта.
Съпругът й стоеше пред Първия лорд, без да трепне.
— Не, знам — погледът му стана по-твърд. — Животът на жена, която беше готова да пожертва всичко, за да може вие да се озовете тук. Вече я накарахте да страда достатъчно, Секстус. Или мислите, че ще е по-лесно да я оставите да умре?
Няколко секунди цареше мълчание, само вятърът шумолеше сред камъните.
После Гай се появи до нея.
Той се наведе и положи ръка на челото й. Пръстите му бяха дълги, грапави и трескаво горещи. Той тихо прошепна:
— Прости ми за това, което ще се случи сега, Амара.
Пожар обхвана цялата дясна страна на тялото й. Тя почувства странни промени, които се случваха с нея, видя как се променя формата на корема й, гледаше как ръката й се изправя, развявайки се като усукана връв.
Болката беше непоносима, но имаше и усещане за чист екстаз, допълнено от невъзможност да се движи или да крещи. Тя можеше само безмълвно да плаче и звездите се размазаха от сълзите й, смесвайки се със светлините на лежащия долу град.
След това се раздаде шумът на вятъра, песента на лъка на Бърнард и ужасният, пльокащ звук от удар.
Гай махна ръката си и се изправи.
— Дръжте ги далеч от мен, графе.
— Да, сър — изръмжа Бърнард, заемайки позиция зад Амара с лък в ръка.
На Амара не и оставаше нищо друго, освен да гледа как Първият лорд устреми поглед към далечната огнена планина и вдигна ръка.
Раздаде се още един ревящ звук и свистенето на вятъра от поредната изстреляна от Бърнард стрела, последвано от крясък. Броня се блъсна в камъните, когато рицарят Аери в пълна униформа се вряза в склона на планината и се претърколи, чупейки кости и изтръгвайки искри в моментите на срещата на стоманата с камъните.
Не беше сигурна колко дълго продължи това, когато болката започна да я отпуска малко и тя успя бавно да седне. Видя съпруга си да стои с последната стрела на тетивата и да гледа в небето с празен и измъчен поглед.
Първият лорд внезапно въздъхна и затвори очи.
— Враните да те вземат, Бренсис. Твоят син поне имаше мъдростта да признае поражението си. Враните да те вземат и да ти изтръгнат очите, задето ме принуждаваш да правя това.
След това Гай Секстус стисна вдигнатата си ръка в юмрук и внезапно рязко я дръпна назад, сякаш тя беше издърпана от завързано за нея въже.
Нощта стана червена.
Ослепителна светлина изскочи от далечната планина.
На Амара й трябваха няколко мрачни, зашеметяващи секунди, за да осъзнае видяното.
Ослепително бели пламъци изригнаха от недрата на планината, гигантски гейзер се извиси на няколко мили в небето.