Драконите на сломеното слънце [bg]

— Не — каза задъхано тя и отблъсна ръцете му. Изправи се, залитна няколко пъти и отново падна.

— Мина — изрече минотавърът. — Тленен Огън е тук. Нищо не му пречи да те носи. Няма нищо срамно в това водачът да язди начело на армията си.

— Войните ми тичат — каза му отпаднало тя. — Ще тичам и аз. Няма да ги карам да правят нещо, което не мога сама.

Тя направи опит да стане. Краката за пореден път не я удържаха. Мина с мрачно лице запълзя напред. Много от войниците нададоха радостни възгласи, ала повечето заплакаха.

Минотавърът я вдигна на ръце. Тя се възпротиви. Нареди му да я пусне.

— Ако го направя, ще паднеш. Така ти ще си тази, която ни бави, Мина — изрече Галдар. — Хората ти никога няма да те изоставят. И няма да се доберем до границата на Силванести до началото на нощта. Изборът е твой.

— Много добре — оброни глава тя, след кратка борба със собствената си слабост. — Ще яздя.

Той й помогна да възседне Тленен Огън. Водачката се олюля на седлото. Беше толкова уморена, че навярно дори това усилие й се струваше прекомерно. Сетне вдигна брадичка и седна изправено.

Погледна надолу. В очите с цвят на кехлибар имаше единствено студенина.

— Никога повече не оспорвай заповедите ми, Галдар — каза му тя. — Можеш да служиш на Единия Бог както жив, така и мъртъв.

— Да, Мина — отвърна тихо минотавърът.

Той улови юздите на коня и го накара да препусне в галоп след себе си.

Предвиждането на Мина се оказа съвсем вярно. Армията й достигна залесените райони около щита точно по залез.

— Ще нощуваме тук — нареди тя и се смъкна от изтощения си кон.

— Какво му е на това място? — попита Галдар, като оглеждаше мъртвите и умиращи дървета, разложените растения и труповете на животни, пръснати край пътя. — Да не е прокълнато?

— В известен смисъл — да. Намираме се в близост до щита — обясни тя, като оглеждаше внимателно всичко край себе си. — Опустошението, което виждаш, е в резултат от смъртоносното му влияние.

— Щитът носи смърт? — попита разтревожено минотавърът.

— На всичко, което докосне — отговори Водачката.

— И трябва да го пробием?

— Не можем да го пробием. — Мина бе напълно спокойна. — Никое оръжие не може да проникне през него. Ничие могъщество — дори и магията на най-великия дракон — не може да го разруши. Вещицата-кралица и нейните елфи в продължение на месеци са опитвали, без какъвто и да е резултат. Стоманеният легион се е хвърлял право към него, но щитът дори не е помръдвал… Ето — посочи тя. — Точно пред нас е. Можеш да го видиш и сам, Галдар. Щита, а отвъд щита Силванести и победата.

Минотавърът примижа срещу блясъка. Водите на Тон-Талас улавяха последните зловещи лъчи на залеза, превръщайки реката в море от кръв. Отначало не можеше да види нищо, ала ето че дърветата точно пред тях потрепнаха, сякаш се отразяваха в червените води. Потърка очи, мислейки, че умората замъглява погледа му. Премигна няколко пъти, взря се отново. Дърветата пак потрепнаха. Чак тогава осъзна напълно, че вижда изкривяването, което магическият щит предизвикваше във въздуха.