Зовът на барабана [bg]

Вероятно беше нормално; естествен процес, защото вече се познаваха по-дълго; никой не може да пише страстни писма ден след ден, не и ако е искрен.

Без съмнение просто си въобразяваше, че Бриана като че ли започва да премълчава нещо. Е, можеше да мине и без ексцесиите на приятелката на негов познат, която режеше от срамните си косми и ги слагаше в писмата, макар че оценяваше сантимента зад този жест.

Той отхапа от сандвича си и задъвка разсеяно. Мислеше за последната статия, която Фиона му беше показала. Вече омъжена, тя се смяташе за експерт по брачните въпроси и показваше сестрински интерес към неравния курс на неговата любовна афера.

Постоянно изрязваше полезни съвети от женски списания и му ги изпращаше. Последното беше от „Май Уикли“, озаглавено „Как да привлечем интереса на един мъж“. Че да лапне въдицата — беше написала Фиона в полето.

„Споделяйте интересите му — съветваха в списанието. — Ако не се интересувате от футбол, но той е запален по него, седнете заедно и го попитайте какви са шансовете на «Арсенал» тази седмица. Ако футболът е скучен, той не е.“

Роджър се усмихна леко мрачно. Той беше споделял интересите на Бриана, ако проследяването на проклетите ѝ родители през тяхната смразяваща кръвта история можеше да се смята за някакво хоби. Само че много малко от това можеше да сподели с нея.

„Бъдете хитри — казваше списанието. — Нищо не разпалва интереса на един мъж повече от резервираното отношение. Не го допускайте твърде близо твърде бързо.“

Зачуди се дали Бриана не е прочела такава статия в американските списания, но отхвърли тази мисъл. Тя не си падаше по модни списания. Беше я виждал да чете веднъж, но Бриана Рандал не беше способна на подобни глупави игрички, както и той самият.