Лебедова песен [bg]

Суон спря, остави Ревльото на една страна и вдигна Убиец. Отвори вратата на хамбара, наклони глава доста наляво и надникна през падащия сняг. Къщата изглеждаше толкова топла, толкова приветлива… но знаеше, че е най-добре да остане тук. Заради тишината дишането ѝ звучеше като астматично хриптене.

Дори през снега успя да различи единственото останало дърво благодарение на слабата светлина, която се стелеше от прозореца на къщата. Защо имаше само едно дърво?, зачуди се тя. Защо бяха отрязали останалите, а бяха оставили само това?

Убиец се изпъна и облиза мрака, където се намираше лицето ѝ. Суон погледа още около минута самотното дърво, след което затвори вратата на хамбара, вдигна Ревльото и опипа пътя си до Муле, за да погали хълбоците му.

В зиданата камина в къщата гореше огън. На него беше сложена чугунена тенджера, в която вреше зеленчуков бульон със солено свинско. Възрастният мъж с грубото лице и плахата му съпруга потръпнаха, когато видяха Джош Хъчинс да влиза след Ръсти през вратата. По-скоро размерите му, отколкото маската, ги изплашиха, защото, макар да беше изгубил много от мазнините си през изминалите години, беше натрупал мускули и все още беше с внушителна осанка. Ръцете му бяха на бели петна и старецът се вторачи в тях, докато не ги прибра в джобовете си.

— Ето го бобът — каза нервно Ръсти и подаде консервите на домакина. Забеляза, че пушката е оставена до камината, на една ръка разстояние, в случай че старецът решеше да я използва.

Консервите с боб бяха приети и възрастният господин ги даде на съпругата си. Тя изгледа нервно Джош и се върна в задната част на къщата.

Ръсти свали ръкавиците и палтото си, преметна ги на един стол и накрая махна шапката си. Косата му беше посивяла почти цялата, а на слепоочията му беше побеляла, макар да беше само на четиридесет години. Брадата му беше прошарена на сиви ивици, а белегът от куршум изпъкваше с бледия си цвят върху бузата му. Около очите му си бяха прокарали път мрежи от дълбоки бръчки. Той застана пред камината и се наслади на чудесната ѝ топлина.

— Хубав огън си имате тук. Със сигурност прогонва студа.

Старецът продължаваше да зяпа Джош.

— Можеш да свалиш палтото и маската си, ако искаш.

Гигантът махна връхната си дреха. Под нея беше облякъл два дебели пуловера един върху друг. Нямаше намерение да маха черната ски маска.

Старецът се приближи до него, но рязко спря, когато видя сивия израстък, който покриваше дясното му око.

— Джош е кечист — побърза да обясни Ръсти. — Маскирания Мефисто — това е той! Аз съм фокусник. Виждаш ли, ние сме пътуващото представление. Ходим от град на град и изпълняваме номерата си за хората, които могат да ни дадат нещо. Джош се бори с всеки, който иска да го повали, и ако другият успее да го стори, целият град получава безплатно представление.