![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Той разтвори ръце напред в театрален жест.
— О, това е безсмислено. Наистина, мистър Сатър. Наистина. Загубихте и моето време, и времето на останалите.
Той наистина изглеждаше ядосан. Наистина. Но аз бях още по-ядосан. Всъщност, колкото повече говореше този глупак, толкова по-ясно осъзнавах, че той е една безжалостна, егоцентрична вестникарска хрътка. Обърнах се към него достатъчно високо, за да ме чуят всички:
— Мистър Ферагамо, имам номерата на четири коли, които се опитаха да забавят явяването ми тук в съда. Убеден съм, че когато изпратя тези номера в DMV, оттам ще ми съобщят, че колите са регистрирани към кабинета на щатския прокурор. Убеден съм, че сте замесен в незаконни действия да възпрепятствате…
— Как смеете? Как смеете?
— А вие как смеете? — отвърнах му аз, като също леко наблягах на някои думи. — Как смеете точно вие да пречите на…
— Да не сте луд?
Наистина се бях разгорещил. От само себе си се разбира, че не е за препоръчване да превръщаш в свой враг човек като този, но какво от това, по дяволите, вече имах врагове на много високопоставени места: в СВП, във ФБР, в „Крийк“, династията Станхоуп и адвокатите им и т.н. Какво значение имаше един повече? Казах:
— Не аз се държа анормално на открито заседание на съда.
— Какво?
На тълпата й хареса. Искам да кажа, наистина й хареса. Само до преди десет минути те седяха там, отегчени до смърт от монотонното, формално разглеждане на делата в ранната сутрин, и изведнъж, влиза Франк Белароса, след него изисканият му адвокат, който впоследствие се оказва малко чалнат, и накрая амбициозният Алфонс Ферагамо, напълно загубил контрол над себе си. Огледах съдебната зала и видях, че репортерите драскаха с бясна скорост, художниците местеха погледите си нагоре-надолу между скицниците си и ложата на съдебните заседатели, като че ли следяха вертикална игра на пинг-понг, а останалите от тълпата се усмихваха вежливо подобно на хора, които изтрайват докрай скучна опера само за да открият, че във второ действие има нудистка сцена.
С Белароса отново се погледнахме и той ми се усмихна.
Междувременно с Алфонс добре се бяхме заръфали един друг, като не засягахме на практика никоя друга тема, освен темата за собствените си личности. Съдия Роузън ни остави да се джафкаме около минута, не искайки да я сметнем за натрапник, който ни разваля удоволствието, но в крайна сметка удари с чукчето.
— Достатъчно, господа — каза тя, като използва обръщението доста неточно. — Мистър Сатър — обърна се тя към мен, — това е сериозно обвинение, но дори и да е вярно, то няма никакво отношение към разисквания въпрос. А що се отнася до алибито, което твърдите, че клиентът ви има за деня на престъплението, мистър Сатър, това алиби като доказателство може да се разгледа от съда при обсъждане на въпроса да разреши ли или не освобождаване под гаранция. Въпреки това не виждам как бих могла да повярвам на аргументите ви, освен ако не сте довели свидетели в съда. Но дори и да сте го направили, мистър Сатър, аз не възнамерявам да бавя насрочените за тази сутрин дела, като заклевам свидетели в този момент. — И добави: — Съжалявам, мистър Сатър, но въпросът за освобождаване под гаранция ще се реши на някое бъдещо заседание.
Чукчето отново се вдигна нагоре.
— Госпожо съдия — казах аз бързо, — госпожо съдия, на въпросния ден, 14-ти януари тази година…
— Мистър Сатър…
— Клиентът ми, Ваша Светлост, разглеждаше всъщност едно имение до моето на Лонг Айлънд. И макар че тогава още не го познавах лично, знаех, че е той, защото го бях виждал във вестниците и по телевизията и разбрах, че всъщност съм видял мистър Франк Белароса.
Съдия Роузън се наведе към мен и изчака дишането ми да се успокои.
— Мистър Сатър, да не искате да ми кажете, че вие сте алибито на мистър Белароса?
— Да, Ваша Светлост.
— И сте го видели на 14-ти януари?
— Да, Ваша Светлост. Бях си вкъщи на този ден. Проверих в дневника си.
Всъщност не бях, макар че би трябвало да проверя, преди да лъжесвидетелствам.
— Бях излязъл на езда и видях мистър Белароса с още двама джентълмени да се разхождат из имението, което той впоследствие купи. Като ги видях, те ми махнаха с ръка и аз също им махнах, макар че не разговаряхме. Бях на не повече от 10 метра от Франк Белароса и веднага го познах. Това беше към 9 сутринта, а след това към обяд, ги видях да се качват в един черен кадилак и да потеглят нанякъде. Мистър Каранза бе убит около обяд в колата си на „Гордън Стейт Паркуей“ в Ню Джърси, на около 80 мили от мястото, където видях мистър Белароса по същото време.