Гравитационна дъга [bg]

— Вие с кола ли дойдохте? — пита премигващият Глимпф.

— Какво? — Слотроп си припомня ключовете оставени на таблото на онзи „мерцедес“. — О!…

Когато минават под параболата и излизат на дневна светлина, Глимпф натиска спирачката, влекачът спира плавно и добропорядъчно. Двамата козируват на бронепехотния часовой от втора рота и след това открадват „мерцедеса“, чакащ там, където го бе оставил младият летец.

На пътя Глимпф посочва на север и наблюдава скептично шофирането на Слотроп. С ръмжене на мотора поемат нагоре по Харц, навлизат и излизат от планински сенки, обгърнати от аромата на борове и ели, гумите пищят на завоите и от време на време едва не изхвърчат от пътя. Слотроп притежава вродения талант винаги да избира погрешна скорост, а и без това е достатъчно паникьосан, не сваля очи от огледалото, непрекъснато се озърта назад и му се привиждат десетки форсирани бронетранспортьори и ескадрили виещи изтребители „тъндърболт“. На излизане от един сляп ъгъл използвайки цялата ширина на павирания път, за да вземе завоя, случайно известен му състезателен трик, те едва не загиват под колелата на слизащ от планината 2½-тонен американски военен камион, думите „шибан кретен“ ясно различими на устата на шофьора при разминаването на една боя разстояние, с тежко блъскащи ниско в гърлата им пулсове, калта изхвърляна от задните гуми на камиона прехвърча над главите им като огромно крило, разтърсва с масивно плющене колата и зацапва половината предно стъкло.

Слънцето отдавна е отминало своя зенит, когато най-после спират в подножието на плътно залесен купол с малък порутен замък на върха, стотици гълъби капят от зъбчатите му стени като бели сълзи. Зеленият дъх на дърветата се изостря, захладнява.

Осветени от слънцето се изкачват сред тъмни ели по осеяна с камъни стръмна пътека към замъка, назъбен и кафяв като комат хляб оставен там на всичките негови птичи поколения.

— Тука ли сте отседнали?

— Тук работех. Мисля, че Цвитер651 все още може да е тук. — В „Мителверке“ нямало достатъчно място за монтаж на повечето от малките възли и детайли. Предимно системите за управление. Така че ги сглобявали в бирарии, магазини, училища, замъци и ферми из целия Нордхаузен, във всяко лабораторно пространство на закрито, което специалистите по насочването успявали да намерят. Колегата Цвитер, твърди Глимпф, е от Мюнхенския Технически Университет. — Типично баварски подход към електрониката. — Глимпф започва да се мръщи. — Мисля, че той е поносим. — Каквито и загадъчни несправедливости да произлизат от баварския подход към електрониката, в настоящия момент те помрачават блясъка в очите на Глимпф и през останалата част от пътя нагоре го потопяват в мрачни размисли.