История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Приближаващата зима и лошото време, естествено, увеличават трудностите за конвоите и ескортите им, но те намаляват и активността на германските подводници. До юли 1940 г. германските изчисления показват, че подводните сили са се увеличили с 50 % от началото на войната, 27 подводници са били унищожени и са останали 51. През февруари на следващата година общият им брой спада до 21. Обаче възползвайки се от френските бази, германците могат да държат повече подводници в открито море въпреки намалелия им брой, а за атаки в океана могат да използват и по-малките си подводници, пригодени за крайбрежно плаване.
Приносът на италианския военноморски флот е нищожен. Подводниците му започват да действат в Атлантическия океан от август нататък и до ноември броят им в океана достига 26, но те не постигат нищо.
Въпреки че натискът на подводниците намалява през зимата главно поради лошото време, в началото на 1941 г. той е подновен и същевременно засилен от въведената от адмирал Дьониц тактика на „вълчата глутница“ т.е. няколко подводници, които действат заедно. Тази нова тактика е въведена през октомври 1940 г. и е доразвита през следващите месеци.
Те действат по следния начин: Когато местоположението на даден конвой е приблизително установено, щабът на подводниците, който се намира на брега предупреждава намиращата се най-близо до мястото група, която изпраща една подводница да намери и да следва незабелязано конвоя, уведомявайки по ра-диото останалите за придвижването му. Когато се съберат, те предприемат нощни надводни атаки, за предпочитане в посока, обратна на движението н конвоя, в продължение на няколко нощи. През деня подводниците се отдръпват достатъчно далеч от конвоя и ескортиращите го кораби. Надводни нощни атаки са били предприемани още през Първата световна война и в една книга, издаде-на преди Втората световна война, Дьониц описва как би ги извършил.
Тази нова тактика заварва британците неподготвени, тъй като те очакват главно подводни атаки и разчитат на хидролокатори за откриване на подводници под водата, които действат в радиус 1400 м. Те не могат да открият подводници, които плават на повърхността подобно на торпедните катери, и когато тези подводници действат през нощта, ескортите са буквално като със завързани очи. Възползването на германците от преимуществата на нощните надводни атаки прави неефикасна подготовката на британците за борба с подводници и ги изважда от равновесие.
Най-добрият начин за противодействие на новата тактика е ранното откриване на следващата конвоя подводница, която „поддържа контакта“, и прогонването и. Ако ескортиращите кораби успеят да принудят подводницата да се потопи, това много я затруднява, тъй като перископът е безполезен през нощта. Една много успешна контрамярка срещу нощните атаки е осветяването на морето. Отначало това става със светещи снаряди и ракети, но те са заменени с по-ефикасното осветително средство, известно като „снежинка“, което доста успешно превръща мрака в дневна светлина. Същевременно на самолетите които взаимодействат с ескортите на конвоя, и на патрулиращите самолети, приспособени за борба с подводници, се поставя мощен прожектор, наречен на името на създателя му — „лампата на Лий“. Още по-важно е използването на радар като допълнение на прякото наблюдение. Заедно с новите устройства и по-добрата подготовка на екипажите на ескортиращите кораби и ескортните групи се забелязва значително подобрение и на организацията на разузнаването.
Обаче за всички тези подобрения е нужно време и радостното е, че през този период сравнително малкият брой на подводниците ограничава действията на „вълчите глутници“. Преди войната адмирал Дьониц изчислява, че ако Великобритания възприеме конвойната система навсякъде по света, на Гер-мания ще са й нужни 300 подводници за постигане на решителни резултати, а през пролетта на 1941 г. тя разполага едва с една десета от това количество, И добре, че е така, защото нападенията срещу търговското корабоплаване от други бойни кораби и самолети достигат нова кулминация през март. Ми-ниброненосецът „Шеер“ и тежките крайцери „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ потопяват или пленяват 17 кораба, бомбардировачите с далечен обхват потопя-ват 41, а подводниците — също толкова, или всичко са унищожени 139 кораба с общ тонаж над един милион.