Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Какво всъщност ми казваш?
— Господарке, изглежда, че това ще е последният бал за известно време… за доста време.
Вин погледна великолепните прозорци, издигащи се над вражески настръхналите гости.
— Това значи става. Бързат да сключат последните съюзи. Всеки е до най-силните си приятели и поддръжници. Те знаят, че това е последният бал и че сега не е време за празнословие.
— Изглежда, че е така, господарке.
— Всички преминават към отбрана — продължи Вин. — Ще се приберат зад стените, както се казва. Затова никой не желае да разговаря с мен — Реноа е прекалено неутрален. Аз нямам фракция, а сега не е подходящ момент да се залага на несигурни съюзници.
— Господарят Келсайър трябва да бъде информиран незабавно за това положение — рече Сейзед. — Тази вечер възнамеряваше пак да се престори на информатор. Ако не е в течение на обстановката, може сериозно да се изложи. Налага се да тръгнем незабавно.
— Не. Не мога да си ида — не и когато всички все още са тук. Щом смятат, че е важно да присъстват на последния бал, не бива да го напускам преди тях.
— Може би сте права.
— Но ти върви. Наеми карета и иди да съобщиш на Келсайър какво си научил. Аз ще се позабавя още малко и ще си тръгна, когато няма опасност да покажа слабост от страна на Къща Реноа.
Сейзед се поколеба.
— Господарке, аз… не зная…
Вин завъртя очи.
— Благодаря за помощта, която ми оказа, но не е нужно да стоиш тук и да ме държиш за ръчичка. Има много хора, които ходят на баловете, без да са придружавани от стюарди.
Сейзед въздъхна.
— Добре, господарке. Но обещавам да се върна.
Вин кимна, освободи го и той се спусна бързешком по каменната стълба.
„Сега какво? Дори да намеря някой, с когото да говоря, няма никакъв смисъл да разпространявам слуховете, които подготвихме“.
Усети, че я завладява нарастваща тревога. Кой би си помислил, че този живот ще я увлече толкова силно? Даваше си сметка на какво са способни мнозина от присъстващите, но от друга страна, в преживяванията й сред елита имаше толкова много радост.
Дали някога пак щеше да отиде на бал? Какво щеше да стане с Валет? Дали щеше да се наложи да захвърли тоалетите и грима и да се върне към уличния живот? Може би в новото царство на Келсайър щеше да има място и за такива великолепни балове. Нямаше да е никак зле. Защото какво право имаше да танцува, когато скаа умираха от глад? И все пак… струваше й се, че светът ще изгуби нещо красиво без балните зали и танцуващите двойки, без роклите и празненствата.
Въздъхна, отстъпи назад и огледа роклята си. Беше сияещо синя, обшита с бяла дантела по края и без ръкави — дългите копринени ръкавици стигаха до лактите й.
Преди време щеше да сметне този тоалет за твърде неудобен. Сега обаче го намираше за красив. Харесваше й как подчертава бюста й и същевременно я пристяга в кръста. Как се поклаща в долната си част като камбана, когато пристъпва.
Щеше да й липсва — щеше да й липсва всичко това. Но Сейзед беше прав. Не можеше да спре хода на времето, можеше само да се наслаждава на момента.
„Няма да му позволя да седи там цяла вечер и да се преструва, че не съществувам“ — реши тя.
Обърна се и закрачи по балкона, като кимна пътьом на Клис. Балконът завършваше с тунел, който според предположенията й трябваше да извежда при масата на домакина.
Тя постоя няколко секунди в края на тунела, загледана към площадката. Лордове и знатни дами с царствени тоалети сияеха от привилегията да бъдат поканени на масата на лорд Страф Венчър. Вин чакаше Елънд да я забележи и накрая един от гостите я видя и го побутна с лакът. Той се обърна изненадано, погледна към нея и лекичко се изчерви.
Тя му махна и той стана и се извини на останалите. Вин се върна в тунела, където можеха да разговарят насаме.
— Елънд! — рече, когато той дойде. — Ти седиш с баща ти!?
— Валет, този бал е малко по-различен и баща ми настоя да спазя протокола.
— Кога ще имаме време да поговорим?
Елънд се поколеба.
— Не съм сигурен, че ще можем.
Вин сбърчи вежди. Изглеждаше… резервиран. Обичайният захабен и поизмачкан костюм бе заменен от чисто нов. Дори косата му беше сресана.
— Елънд? — рече тя и пристъпи напред.
Той вдигна ръка, сякаш да я спре.
— Нещата се промениха, Валет.
„Не — помисли тя. — Още нищо не се е променило!“
— Нещата? Кои „неща“? Елънд, за какво говориш?
— Аз съм наследник на Къща Венчър — каза той. — Задават се опасни времена. Днес следобед Къща Хастинг е изгубила цял конвой и това е само началото. До месец Къщите ще започнат открита война. Това са неща, които не мога да игнорирам, Валет. Време е да престана да съм бреме за семейството си.