Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
На половината път през пътеката Ричард разбра, че е открил каквото търси: нещо необикновено, не като библиотеките, нито дори като странните помещения и коридори.
На известно разстояние напред, там, където някога явно е имало врата, се виждаше доста голям отвор, а около него бяха разхвърляни потънали в сажди камъни, дървени отломки и прахоляк. В тъмната вода също плуваха парчета дърво от вратата. Самата рамка липсваше, дупката за вратата бе двойно по-голяма от нормалното. Нащърбените краища на стената бяха потъмнели и на места разтопени като восък. Във всички посоки по стената наоколо тръгваха зигзагообразни ивици, сякаш следи от светкавица, възпламенила стената.
— Станало е наскоро — каза Ричард и прокара пръст по черните сажди.
— Откъде разбра? — попита Бердин, като продължаваше да се оглежда с широко отворени очи.
— Ами ето, виж това. Мъховете и лишеите са изгорели, отлепили са се от скалата и не са имали време да поникнат пак. Значи не е било отдавна. Може би през последните няколко месеца.
Стаята вътре беше кръгла, може би три метра напряко. И нейните стени бяха изпъстрени с назъбени ивици, сякаш светкавицата бе вилняла и вътре. В средата имаше кръгла каменна стена, оформяща нещо като голям кладенец, който заемаше почти половината от стаята. Ричард се наведе през кръста да погледне вътре и протегна надолу светещата сфера. Гладките каменни стени опираха в безкрая. Погледът му стигна до около триста метра надолу, по-нататък светлината не проникваше. Същинска бездна.
Отгоре се издигаше сводест таван, и той висок около три метра. Врати и прозорци нямаше. В далечния ъгъл имаше маса и няколко полици.
Щом заобиколиха кладенеца, видя тялото, паднало на пода до един стол. Беше останал само скелет и останки от роба. По-голямата част от плата се бе разложила отдавна, ясно се виждаше коженият колан. Бяха останали и сандалите. Щом докосна скелета, костите изтрополиха.
— Отдавнашно е — каза Бердин.
— За това си права.
— Господарю Рал, виж!
Ричард се изправи и погледна към масата, накъдето сочеше тя. Имаше мастилница, вероятно пресъхнала от векове, писалка и отворена книга. Ричард се наведе и издуха от страниците облак прах и малко каменни отломки.
— На високо Д’Харански е — каза той и вдигна книгата към светлината на сферата.
— Дай да погледна. — Очите й запрепускаха по редовете, изписани със странни букви. — Прав си.
— Какво пише?
Тя внимателно пое книгата в двете си ръце.
— Много е стара. Диалектът е най-старият, който съм виждала. Веднъж Мрачният Рал ми показа един стар текст и каза, че бил на над две хиляди години. — Тя вдигна поглед. — Този е по-стар.
— Можеш ли да го разчетеш?
— Разбрах нещичко от книгата, която намерихме на влизане в Кулата. — Тя огледа последната изписана страница. — Но от тази тук схващам много по-малко. — Тя отгърна напред.
Ричард нетърпеливо махна с ръка.
— Е, и какво разбираш?
Тя престана да прелиства и се вгледа в написаното.
— Мисля, че се говори за някакъв окончателен успех, който обаче означава, че той ще умре тук. — Тя посочи. — Виждаш ли? Драука. Тази дума би трябвало да си е същата — смърт. — Бердин погледна към празната кожена корица, после отново запрелиства, оглеждайки страниците. Накрая сините й очи се вдигнаха. — Мисля, че е дневник. Дневникът на мъжа, загинал тук.
Ричард усети как кожата му настръхва.
— Бердин, това е нещото, което търсех. Можеш ли да го преведеш?
— Част от него вероятно да, но едва ли ще е много. — Погледна го отчаяно. — Съжалявам, Господарю Рал. Просто не разбирам толкова стари диалекти. Същият проблем като с първата книга. Не знам достатъчно думи, за да запълня празнините правилно. Мога само да гадая.
Ричард замислено захапа долната си устна. Погледна костите, питаше се какво ли е правил магьосникът в тази стая и какво я е държало запечатана. И по-лошо — какво я е разбило.
Ричард се извърна към нея.
— Бердин! Книгата горе — познавам я. Знам историята. Ако ти помогна, като ти кажа които от думите се сещам, ще ти бъде ли от полза при дешифрирането на написаното, за да можем после да използваме онези преведени думи и с тяхна помощ да преведем дневника?
Тя се замисли, изведнъж лицето й светна.
— Ако обединим усилията си, може и да се получи. Ако ми кажеш изреченията, ще успея да се досетя за значението на думите, които не познавам. Може и да стане.
Ричард бавно затвори дневника.
— Пази го като живота си. Аз ще държа светлината. Да изчезваме оттук. Намерихме каквото търсим.