Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Диджи бе смаяна. Току-що бе научила повече за хермелините и белките, отколкото през целия си живот. Дори не знаеше, че могат да издават звуци.
— Те са добри майки, имат много малки, две ръце… — Айла спря, за да се сети за съответната дума за броене. — Десет, понякога и повече. А друг път само няколко. Малките остават при майката почти докато станат големи. — Тя отново спря и придирчиво огледа околността. — По това време на годината котилото може да е още с майката. Ще потърсим следи… може би край тръстиката.
Тя тръгна към снежната могила, покрила почти изцяло преплетена маса от стъбла и ластари, които бяха расли на същото място в продължение на много години.
Диджи я последва, чудейки се как Айла е могла да научи толкова много, след като не беше много по-възрастна от нея. Диджи забеляза, че докато говореше, Айла правеше съвсем малки грешки — това бе единственият признак, че се вълнува. Същевременно тя осъзна колко правилно се изразява Айла. Речта и рядко беше бърза, но тя говореше езика на Мамутоите почти съвършено. Изключение правеше само начинът, по който произнасяше няколко звука. Диджи си мислеше, че Айла може никога да не се отърве от този речев маниеризъм и дори се надяваше, че ще стане именно така. Това я правеше по-различна от другите… и по-близка.
— Търси малки следи с пет пръста, понякога се отбелязват само четири, техните следи са най-малките от всички месоядни, а задните лапи винаги попадат в следите, оставени от предните.
Наблюдавайки я, Диджи поизостана, защото не искаше да настъпи някоя едва забележима следа. Айла внимателно оглеждаше всяко място, на което предстоеше да стъпи кракът и — покритата със сняг земя и всеки килнат пън, всяка клонка на всяко храстче, стройните стволове на голите брези и надвисналите клони на боровете с тъмнозелени иглички. Изведнъж шарещият и поглед се закова върху нещо, което спря дъха и. Бавно спусна крака си докато посягаше към раницата си за голямо парче леко запечено бизонско месо. Взе го и го постави на земята пред себе си. След това внимателно се оттегли и посегна към кесията с камъните.
Диджи надникна иззад Айла без да се движи, опитвайки се да види, това, което тя бе забелязала. Накрая долови някакво движение и се вгледа в няколко малки бели форми, които пъргаво се придвижваха към тях. Препускаха с изненадваща скорост, макар че прескачаха трапове, катереха се и се спускаха по дърветата, стрелкаха се през храсталаци, вмъкваха се или заобикаляха малки дупки и пукнатини като поглъщаха всичко, което попаднеше на пътя им. Диджи никога по-рано не си бе правила труда да наблюдава малките хищници и гледаше прехласната и възхитена. От време на време животинките спираха, лъскавите им черни очички напрегнато блестяха, ушите им щръкваха при всеки шум, но безпогрешно надушваха миризмата на злочестата си плячка. Цвърчейки през гнезда на полевки и мишки, под корени на дървета, където тритони и жаби спяха зимен сън, стрелкайки се към малки птици, които бяха твърде измръзнали и изгладнели, за да могат да избягат, опустошителната орда от осем-десет малки снежни белки изникна пред тях. Мятаха се глави напред-назад, мяркаха се жадни черни очи, хвърляха се със смъртоносна точност към мозъка, основата на врата, яремната вена. Нападащи безмилостно, те бяха най-ловките и кръвожадни убийци сред животинския свят и изведнъж Диджи много се зарадва, че са дребни. Изглежда единствената причина за силното им желание да унищожават бе страстта им да убиват — може би подклаждана от нуждата да поддържат тялото си в постоянна активност по начина, който природата им беше отредила.
Хермелините бяха привлечени от резена полусурово месо и без да губят време започнаха бързо да го унищожават. Изведнъж настъпи объркване, по лапащите животинки се посипаха камъни, някои бяха повалени и въздухът се напълни с безпогрешната мускусна миризма на невестулки. Диджи бе толкова погълната от зрелището, че не бе забелязала внимателната подготовка на Айла и бързите и изстрели.