Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Безумие — измърмори.
— Зумие — повтори Ко.
След малко стигнаха вратата. Над нея висеше ръждясала табелка:
Очакваше да чуе някакъв глас, но не зловещ като на Блейн Моно. Почти очакваше да имитира Джон Уейн и да го нарече „малко машинистче“.
— ТОВА Е ПОСТ СЪС СРЕДНО НИВО НА ЗАЩИТА. МОЛЯ ДАЙТЕ ЗВУКОВИЯ КОД ЗА ДОСТЪП. ИМАТЕ ДЕСЕТ СЕКУНДИ. ДЕВЕТ… ОСЕМ…
— Деветнайсет.
— ГРЕШЕН КОД. ИМАТЕ ПРАВО НА ОЩЕ ЕДИН ОПИТ. ПЕТ… ЧЕТИРИ… ТРИ…
— Деветдесет и девет.
— БЛАГОДАРЯ. Вратата се отвори.
На самата врата, леко накриво, висеше друг надпис. Някаква шега ли беше? Кодово име? Джейк предположи, че по малко от двете. Буквите бяха проядени от ръжда и почти заличени от носения от вятъра пясък, но още се четяха:
Джейк очакваше вратата да е затворена и позна. Бравата се помести съвсем леко. При обикновени обстоятелства би трябвало съвсем да е заяла. Отляво имаше ръждясало табло с копче и решетка на високоговорител. Отдолу пишеше ЗВУКОВ КОД. Джейк посегна към копчето и внезапно лампите под покрива угаснаха. Отначало мракът му се стори непрогледен. „С часовников механизъм са — помисли си, докато изчакваше очите му да свикнат с тъмнината. — Нагласен на доста кратък период. А може би вече е износен като всичко, оставено от Старците.“
Зрението му се нагоди към лунната светлина и той отново видя таблото. Имаше вече идея какъв може да е звуковият код. Джейк натисна копчето.
— ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЪГОВ КВАДРАНТ ПОСТ 16 — прозвуча силен глас от високоговорителя. Джейк отскочи назад, и едва сдържа вика си на изненада.
Джейк и Ко влязоха в помещение, напомнящо голямата контролна зала под град Луд, през която бяха минали на път за гарата на влака Блейн. Тази стая бе по-малка, разбира се, но много от таблата и циферблатите изглеждаха по същия начин. Пред някои компютри имаше столове на колелца. Чувстваше се постоянно течение, но от време на време Джейк чуваше тракането от климатичните инсталации. И макар че три четвърти от контролните табла светеха, останалите бяха тъмни. Стари и изтощени. В един ъгъл се хилеше скелет с остатъци от камуфлажни панталони.
От едната страна имаше стена с монитори, напомнящи на Джейк кабинета на баща му. Татко му обаче имаше само три (по един за всяка програма), а тук бяха… Той ги преброи. Трийсет. На три от тях картината бе размазана. На два образът подскачаше нагоре-надолу. Четири бяха тъмни. Образът на останалите двайсет и един бе ясен и Джейк удивено се втренчи в тях. Половин дузина показваха различни участъци от пустинята, включително възвишението, охранявано от разкривените кактуси. На други два се виждаше постът — Коганът — отзад и откъм алеята. Три монитора под тях показваха вътрешността му: стая, напомняща кухня, малко спално помещение с осем легла (на едно от горните лежеше друг скелет) и самата контролна зала. Джейк виждаше себе си и Ко. Един монитор показваше участък от железопътната линия, друг — Малки Уай, блестящ под лунната светлина. Назад се виждаше насипът с линията.
Осем монитора показваха образи, които удивиха Джейк. На единия се виждаше магазинът на Тук, сега тъмен и затворен. На друг — Павилионът. Два показваха главната улица на Кала, един — църквата, и един — хола на Калахан, вътрешността на дома му! Джейк дори видя котката на отеца, Снъгълбът, задрямала върху камината. Други два показваха нещо, за което Джейк предположи, че е селото на манихейците (не беше ходил там).
„Къде, по дяволите, са камерите? — зачуди се. — Как може никой да не ги вижда?“ „Усмихнете се, това е «Скрита камера».“
Добре, но църквата… къщата на отеца… допреди няколко години тези сгради дори не бяха съществували. И то вътре. Вътре в къщата! Кой бе сложил камерата там и кога?
Джейк нямаше представа кога, но имаше ужасно предчувствие за онзи, който бе сложил камерата. Слава Богу, че бяха провели по-голямата част от разговора си на верандата и на двора. И все пак каква част от разговорите им бяха стигнали до Вълците — или техните господари? Каква част бяха записали тези шибани машини? Каква част бяха предали?