Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Добре знаеш, че е така — прошепна Слайтман толкова тихо, че Джейк едва го чу. — И го заслужавам.
— Двамата със сина ти трябва да казвате благодаря, ако изживеете дните си в Кала, да казвате комала! Това е напълно възможно, но зависи от смъртта на чужденците. Зависи от моето мълчание. Ако искаш да си трая, прояви поне малко уважение.
— Това е абсурдно — измънка Слайтман след кратка пауза.
Джейк не можеше да не се съгласи. Робот да иска уважение, това наистина беше абсурд. Но абсурд бяха и мечокът пазител на необитаема гора, морлок, опитващ се да разгадае тайните на биполярните компютри, или влак, чийто единствен смисъл на живота е решаването на гатанки.
— Освен това чуй ме, моля, как мога да те уважавам, когато съм загубил всякакво самоуважение?
В отговор последва механично изщракване, много силно. Джейк бе чул същия звук от Блейн, когато абсурдният отговор на загадката заплашваше да стопи жиците на логическата му платка. После Анди каза:
— Не коментирам, деветнайсет. Свържи се и докладвай, сай Слайтман. Да приключваме с тази работа.
— Добре.
В продължение на трийсет-четирийсет секунди се чуваше само тракане на клавиши; последва пронизително пищене, което накара Джейк да присвие очи, а Ко да изскимти приглушено. Момчето никога не беше чувало такъв звук; идваше от Ню Йорк през 1977 година, когато модемите още не бяха изобретени.
Пищенето рязко спря. След кратко мълчание прозвуча друг глас:
— ТУК АЛГЪЛ СИЕНТО. ФИНЛИ ОТЕГО СЛУША.
МОЛЯ ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА. ИМАТЕ ДЕСЕТ СЕКУНДИ…
— Събота — отвърна Слайтман и Джейк се намръщи.
За пръв път чуваше названието на някой ден от седмицата в този свят.
— БЛАГОДАРЯ. ПАРОЛАТА Е ПРИЕТА. ВЕЧЕ СТЕ ОНЛАИН. — След още едно кратко изсвирване се чу: — ДОКЛАДВАЙ, СЪБОТА.
Слайтман разказа как Роланд и „по-младият“ отишли в Пещерата на гласовете, където имало някаква врата, най-вероятно създадена от манихейците. Обясни, че използвал далекогледа и много добре видял…
— Телескоп — поправи го Анди снизходително. — Тези уреди се казват телескопи.
— Защо ти не докладваш, Анди? — сряза го Слайтман.
— Моля за прошка. Моля за прошка, моля за прошка, продължавай, продължавай, моля.
Последва пауза. Джейк си представи как Слайтман гледа строго робота. След малко мъжът продължи:
— Оставиха конете си долу и продължиха пеша. Бяха взели розова торба и я носеха на смени; явно бе твърде тежка. Вътре имаше нещо четвъртито, поне така видях с телескопа-далекоглед. Може ли да направя две предположения?
— ДА.
— Първо, може да са сложили две-три от най-ценните книги на отеца, за да ги скрият на безопасно място. В такъв случай някой Вълк трябва да бъде изпратен, за да ги унищожи след завършване на мисията.
— ЗАЩО?
Гласът беше хладен. Не принадлежеше на човешко същество, Джейк бе сигурен в това. Побиваха го тръпки само като го чуеше.
— Ами, за да се даде урок на свещеника — отвърна Слайтман, сякаш беше очевидно. — За назидание!
— КАЛАХАН СКОРО НЯМА ДА СЕ НУЖДАЕ ОТ НАЗИДАНИЕ. КАКВО Е ДРУГОТО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ?
Когато заговори отново, Слайтман звучеше уплашено. Джейк искрено се надяваше негодникът да трепери от страх. Наистина той искаше да спаси сина си, но защо си мислеше, че това му дава право…
— Може да са били карти. Отдавна ми беше хрумнало, че човек, който притежава книги, може да има и карти. Може да им е дал карти на Източните земи, водещи към Тъндърклап — те не крият, че следващата им цел е именно там. Дори да имат карти, те няма да им послужат много. Догодина северът ще се смени с изток, а по-догодина най-вероятно с юг.
От прашния килер Джейк изведнъж си представи как Анди наблюдава Слайтман. Сините очи на робота проблесваха. Слайтман сигурно не знаеше — никой в Кала не знаеше, — но бързото мигане на електрическите крушки бе начинът, по който DNF-44821-V-63 изразяваше веселото си настроение. Сега той се присмиваше на Слайтман.
„Защото знае истината-помисли си Джейк. — Защото знае какво всъщност е имало в торбата, Залагам кутия бонбони, че знае.“
Можеше ли да е сигурен? Възможно ли бе да проникне в мислите на робота?
„Ако е способен да мисли, можеш“ — прозвуча в съзнанието му гласът на Стрелеца. Ами… тогава…
— Каквото и да е имало вътре, това е ясно доказателство, че възнамеряват да скрият децата в някое дере — продължи Слайтман. — Не в онази пещера…