Вълците от Кала

Чуваше ги съвсем ясно — твърде ясно. Джейк си даде сметка, че в цялата сграда има микрофони и високоговорители. Това никак не го успокои. Защото, ако двамата с Ко ги чуваха…

Говореха за кактусите, по-скоро Слайтман говореше. Наричаше ги „бодливци“ и недоумяваше какво ги е раздразнило.

— Сигурно някоя скална котка, сай — отбеляза Анди със снизходителния си, леко превзет тон.

Еди бе споделил, че Анди му прилича на робота Трипио от „Междузвездни войни“, филм, който Джейк бе очаквал с нетърпение. Беше го пропуснал за по-малко от месец.

— Сега им е размножителният сезон — добави Анди.

— Майната му на сезона. Само не ми разправяй, че бодливците не могат да различат скална котка от нещо, което наистина могат да хванат. Някой е идвал, казвам ти. И то съвсем скоро.

На Джейк му мина ужасяваща мисъл: беше ли прашен подът на Когана? Вниманието му бе твърде заето с мониторите, за да забележи. Ако двамата с Ко бяха оставили следи, роботът и Слайтман вече ги бяха забелязали. Може би само се преструваха, че говорят за кактусите, а всъщност се промъкваха към вратата на килера.

Джейк извади револвера и постави палец на предпазителя.

— Гузната съвест прави всички ни страхливци — поучително рече Анди. — Това е моя интерпретация на…

— Млъквай, тенекийо — изръмжа Слайтман. — Ще…

Той изпищя. Джейк почувства как до него Ко настръхва. Понечи да изръмжи, но момчето стисна муцуната му.

— Пусни ме! — изкрещя Слайтман. — Пусни ме!

— Разбира се, сай Слайтман. Само натиснах едно малко нервче на лакътя ти. Няма да имаш никакви поражения, освен, ако не упражня натиск от повече от три килограма на квадратен метър.

— Защо го направи? — проплака Слайтман. — Не върша ли каквото искаш и дори повече? Не рискувам ли живота на момчето си?

— Да не споменаваме малките екстри. Очилата… музикалната машина, която криеш в дисагите си… и, разбира се…

— Знаеш защо правя това и какво ще стане с мен, ако ме разкрият! — прекъсна го Слайтман; Джейк слушаше удивено, бащата на Бени явно наистина беше негодник. — Да, взех няколко подаръка и казвам благодаря. Очила, за да виждам по-добре хората, които познавам цял живот, а сега трябва да предам. Музикална машина, за да заглуша крясъците на гузната ми съвест, за която с такава лекота дрънкаш, и да мога да спя нощем. Когато стисна нерва ми, имах чувството, че очите ми ще изпаднат от главата.

— Иска ми се да го направя с всички останали — измърмори Анди и гласът му се промени.

Джейк сякаш отново слушаше влака Блейн. Какво щеше да си помисли Тян Джафърдс, ако чуеше този глас? Ами Вон Айзенхарт? Овърхолсър? Останалите жители на Кала?

— Писна ми всеки да ми нарежда, а аз дори не мога глас да вдигна срещу тях, камо ли ръка. „Ела тук, Анди. Иди там, Анди. Престани с тези глупави песнички, Анди. Стига си бръщолевил. Не ни казвай бъдещето, защото не ни интересува.“ Затова си мълча и им съобщавам за Вълците, защото тази новина ги разстройва; всяка тяхна сълза за мен е като късче злато. „Ти си само една глупава тенекия — така ми говорят. — Кажи какво ще е времето, приспи бебето ни, а после се пръждосвай.“ И аз търпя. Аз съм глупавият Анди, една безполезна играчка, върху която всеки може да си изкарва яда. Ти се надяваш да поживееш щастливо в Кала, след като Вълците вземат своето и се оттеглят за още двайсетина години, нали?