Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Да не се трепем на тази пътека по тъмниците.
Еди погледна стръмния склон под падналия камък.
— Добре.
Роланд понечи да се изправи.
Еди го хвана за ръката:
— Изчакай малко, Роланд, моля те.
Роланд го погледна.
Еди си пое дълбоко въздух:
— На Бен Слайтман не му е чиста работата. Той е шпионин, почти съм сигурен.
— Да, знам.
Еди го погледна изненадано:
— Знаеш? Откъде…
— Да кажем, че подозирах.
— Как?
— Заради очилата. Бен Слайтман Старши е единственият жител на Кала Брин Стърджис с очила. Хайде, Еди, чака ни работа. Можем да говорим, докато вървим.
Не можеха, поне отначало, защото пътеката бе твърде тясна. По-късно обаче, в подножието на планината, теренът стана по-лек. Когато пътеката се разшири достатъчно, Еди разказа на Роланд за книгата, „Коганът“ или „Хоганът“, и името на автора. Обясни му странностите в страницата с авторските права (не беше много сигурен, че Роланд разбира всичко) и сподели, че го е накарала да се замисли за ролята на сина. Идеята беше безумна, но…
— Мисля, че ако Бени Слайтман помага на баща си да ни шпионира, Джейк ще разбере.
— Сигурен ли си, че не знае?
Роланд се замисли, после поклати глава:
— Джейк подозира бащата.
— Той ли ти го каза?
— Не е нужно. Стигнаха при конете; животните извиха шии радостно.
— Сега е в „Рокинг Б“ — каза Еди. — Дали да не отидем? Да измислим някаква причина и да го вземем… — Замълча и се вгледа в Роланд. — Не?
— Не.
— Защо?
— Защото с това Джейк трябва да се справи сам.
— Трудно е, Роланд. С Бени Слайтман са приятели. Ако Джейк трябва да изобличи бащата… — Джейк ще направи, каквото трябва. Ние също.
— Той е само едно момче, Роланд. Не разбираш ли?
— Няма да е задълго — отсече Роланд и възседна коня си. Надяваше се, че Еди не е забелязал болезненото присвиване на очите му, когато премяташе левия си крак през седлото, но Еди, разбира се, го видя.
ТРЕТА ГЛАВА
Коганът, втора част
Джейк и Бени Слайтман прекараха сутринта в местене на сеното от горните етажи на трите главни сеновала на ранчото в долните. Следобедът бе посветен на плуване и боричкане в Уай; водата бе все още топла, само в дълбоките вирове бе хладна.
Междувременно обядваха обилно с десетина от ратаите (Слайтман Старши беше по работа в Телфордовото ранчо „Бъкхед“).
— Никога не бях виждал синчето на Слайтман да работи — сподели готвачът, докато слагаше големи пържоли на момчетата. — Много ще го изтощиш, Джейк.
Това беше целта. След пренасянето на бали, плуването и вечерните скокове в сеното Бени щеше да спи като заклан. Проблемът бе, че и Джейк щеше доста да се измори. След залез слънце, когато последните розови отблясъци се разтваряха в тъмнеещото небе, той взе Ко и отиде да се измие на чешмата в двора. Наплиска лицето си и изпръска животинчето, което весело се зае да лови водните капки във въздуха. Джейк коленичи и взе главичката на зверчето в двете си ръце.
— Слушай ме, Ко.
— Ко!
— Ще си легна, но когато луната се вдигне, искам да ме събудиш. Разбираш ли ме добре?
— Бре!
Това можеше да означава всичко. Джейк обаче бе почти сигурен, че скунксът го е разбрал. Имаше голямо доверие на Ко. А може би го обичаше. Може би двете неща бяха едно и също.
— Когато луната изгрее. Кажи луна, Ко.
— Луна!
Звучеше добре. Джейк можеше да нагласи биологичния си часовник да го събуди при изгрева на луната. Искаше да отиде там, където бе видял бащата на Бени и Анди. Мисълта за тази странна среща все повече го тревожеше. Не искаше да мисли, че бащата на приятеля му може да е свързан с Вълците, Анди също, но трябваше да се увери. Защото на негово място Роланд би постъпил така. Това бе най-малката причина.
Двете момчета легнаха в стаята на Бени. Имаше един креват, който Бени, разбира се, предложи на госта си, но Джейк отказа. Споразумяха се да се редуват; Бени щеше да спи в леглото през „четните нощи“, а Джейк — през „нечетните“. Сега се падаше Джейк да спи на пода и той бе доволен. Дюшекът с гъши пух на Бени беше твърде мек. Подът бе доста по-подходящ за среднощно събуждане. И по-безопасен.
Бени сложи ръцете си зад тила и се загледа в тавана. Беше взел Ко в леглото и скунксът спеше, свит на кълбо.
— Джейк? Спиш ли?
— Не.
— И аз съм буден. — Последва кратка пауза. — Страхотно е, че си тук.
— И аз много се радвам.
— Понякога човек се чувства много самотен, когато е единствено дете.
— На мен ли го разправяш? Аз винаги съм бил самичък. — Джейк замълча, после добави: — Сигурно много си се натъжил, когато сестричката ти е умряла.