Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Въпреки студения вятър от лицето й се лееше пот. Откъсналата се група войници на Ордена бе застигната от другарите си. Свят й се зави от облекчение, като си помисли как бяха на косъм от лапите им.
В далечината зад тях нощта бе озарена от огнена буря. Зед и Уорън им показваха какво е истински старовремски магьоснически огън — точно както бе обещал Зед. Демонстрацията бе наистина ужасяваща, макар и недостатъчна, за да спре войска с размерите на Ордена. Родените с дарбата в редиците на Императорския орден вече бяха успели да се намесят, така че броят на жертвите и ранените намаляваше. Но двамата магьосници бяха осигурили на Вирна и Калан необходимото време.
Калан чу бойния вик на Кара, яздеща право към тях.
Този път конят на Калан имаше по кого да се води и послушно тръгна след жребеца на Кара. След малко намали ход и спря. Калан бе на ръба на силите си, животното също. Щом скочиха от коня, спрял до Кара и Сестра Филипа, Вирна хвърли празната кофа на земята. Калан се радваше, че е тъмно, за да не могат другите да видят треперещите й крака. С облекчение забеляза, че огънят се бе насочил към врага, преди да се взриви.
Четирите проследиха мълчаливо как нощта полудява от пламъци, повечето посрещнати от магически щитове, но все пак достатъчно, за да причинят щети на врага. Зед и Уорън обстрелваха Ордена с нестихващ порой от огнени кълба. Крясъците на ранените се носеха надалеч. Вражеските магьосници отвръщаха на огъня, обстрелвайки със смъртоносни огнени кълба Д’Харанските редици, но пък Сестрите в Д’Харанския лагер на свой ред бяха успели да изградят защитни щитове.
Огромната армия на Ордена обаче не спираше похода си. Смъртоносният огън само ги забавяше и тук—там внасяше безпорядък в редиците им.
Щом родените с дарбата и от двата лагера се окопитеха, успяваха да изградят защита срещу атаката на противника. Калан беше наясно, че авангардът на Д’Харанската армия няма никакъв шанс срещу унищожителния порой на Ордена. Нямаше да успеят дори да ги забавят. На лунната светлина забеляза как Д’Харанските войни започват да изоставят позициите си.
— Защо не действа? — прошепна Калан повече на себе си. Наклони се към Вирна. — Сигурна ли си, че сте го приготвили както трябва?
Загледана в устремната атака на врага и заслушана в бойните им викове, Вирна сякаш не чу въпроса й. Калан провери меча си. Осъзнаваше колко безполезни биха били всякакви опити за водене на бой. Усети меча Ричард на гърба си и се замисли дали да не го извади, но реши, че би било по—добре да бяга. Дръпна Вирна, подканвайки я да се метне на изтощения им кон. Кара правеше същото със Сестра Филипа.
Тъкмо вдигаше крак към стремето, когато забеляза забавяне във вражеските редици. Видя олюляващи се тъмни фигури. Някои опипваха въздуха с разперени ръце. Други падаха на земята.
— Виж! — посочи й Вирна.
В нощта започна да се надига безкраен стон на дива агония, който се усилваше за броени секунди. Клатушкащи се мъже падаха един връз друг. Някои въртяха мечовете си към невидим враг, посичайки вместо това ослепелите си другари.
Предните линии забавиха ход, докато накрая почти пълзяха. Войниците продължаваха да прииждат изотзад, изливайки се върху спрялата предна линия. Конете на кавалерията изпаднаха в ужас и започнаха да мятат ездачите от гърбовете си. Уплашени животни се разбягаха във всички посоки, без да забелязват хората, които тъпчат. Обръщаха се каруци. В редиците на врага настъпи хаос.
Атаката спря. Орденът бе прикован на място.
Зед и Уорън изскочиха от мрака и спряха край четирите жени. И от двамата се лееше пот въпреки студената нощ. Калан стисна кокалестата ръка на стария магьосник.
— Вие, двамата, се справихте прекрасно с онези, дето се опитваха да ни препречат пътя.
Зед посочи Уорън:
— Заслугата е негова, не моя.
Уорън сви рамене.
— Видях, че сте в затруднено положение.
Всички стояха удивени и наблюдаваха ослепяващата пред очите им армия.
— Ти се справи, Вирна — обърна се към Сестрата Калан. — Ти и твоят стъклен прах ни спасихте.
Най—сетне двете с Вирна се прегърнаха и дадоха воля на сълзите си.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Калан бе сред последните, преминали през просеката. Долината оттатък бе добре защитена от високи назъбени скали, опасващи цялата й южна страна. Ако Орденът решеше да ги нападне, трябваше да измине дълъг и уморителен път в планински условия и лошо време. Доколкото войските на Д’Харанската империя нямаха намерение да се оставят да бъдат хванати в капан в тази долина, засега бяха на сигурно място.
Околните хълмове бяха осеяни с гъста гора от високи стари смърчове, така че мястото предлагаше уют и защита и срещу студения вятър. Палатките покриваха плътно терена. Прекрасно бе да усещаш мириса на дим и да виждаш блещукането на лагерни огньове навсякъде около теб — знак, че армията е достатъчно защитена, че да могат войниците да си позволят огън. Нощният въздух бе изпълнен с вкусния аромат на готвено. Беше наистина трудна работа да се прекарат през просеката целият багаж и хората, така че сега всички бяха огладнели.