20 години по-късно

— Всемилостиви господарю — обърна се д’Артанян към

него, — ще ми позволи ли ваше величество да му задам един въпрос?

Луи XIV се обърна, учуден, че се осмеляват да му з говорят. Кралицата стисна ръката на детето.

— Да, господине — каза той.

— Случвало ли се е на ваше величество, когато играе в парка на ФонтенеБло или в дворовете на Версайският дворец, да види изведнъж, че небето се покрива с облаци и да чуе гръмотевица?

— Да, разбира се.

— Е добре, колкото и голямо желание да има ваше величество да поиграе още, тая гръмотевица му казва: „Върнете се в двореца, всемилостиви господарю, така трябва.“

— Без съмнение, господине; но също тъй са ми казвали че гръмотевицата е глас божи.

— Е добре, всемилостиви господарю, вслушайте се в шума на народа и ще видите, че той прилича много на гръмотевицата.

И наистина в тая минута нощният вятър довея страшен шум.

Изведнъж всичко утихна.

— Ето, всемилостиви господарю — продължи д’Артанян, — сега казаха на народа, че спите; добре виждате, че все още сте крал.

Кралицата гледаше учудено тоя необикновен човек, който с поразителната си храброст беше равен на най-храбрите, а с проницателния си и хитър ум — на мъдреците.

Лапорт влезе.

— Е какво, Лапорт? — попита кралицата.

— Всемилостива господарке — отговори той, — предсказанието на господин д’Артанян се изпълни, те утихнаха като по магия. Сега ще им отворят вратите и след пет минути те ще бъдат тук.

— Лапорт — каза кралицата, — ако вие сложите в кревата един от синовете си вместо краля, ние бихме могли да заминем през това време.

— Ако ваше величество заповяда, моите синове са готови като мене да служат на кралицата.

— Не — възрази д’Артанян, — защото ако един от тях познава негово величество и забележи измамата, всичко е загубено.

— Имате право, господине, пълно право — каза Ана Австрийска. — Лапорт, сложете краля в кревата.

Лапорт сложи в леглото краля, както беше съвсем облечен, и го покри със завивката чак до раменете.

Кралицата се наведе над него и го целуна по челото.

— Престорете се, че спите, Луи — каза тя.

— Добре — отговори кралят, — само че не искам нито един от тия хора да се допре до мене.

— Всемилостиви господарю — рече д’Артанян, — аз съм тук и ви гарантирам, че ако някой се осмели да направи това, ще заплати с живота си тая дързост.

— Сега какво да правим? — попита кралицата. — Чувам, че идват.

— Господин Лапорт, идете да ги посрещнете и им кажете пак да не вдигат шум. Всемилостива господарке, нека ваше величество чака тук, на вратата. Аз ще застана край възглавницата на краля и ако се наложи, ще умра за него.

Лапорт излезе, кралицата застана край завесата на вратата, а д’Артанян се промъкна зад завесите над леглото.

Чу се глухо и предпазливо ходене на много хора; кралицата сама приповдигна завесата и сложи пръст на устата.

Като видяха кралицата, хората се спряха почтително.

— Влезте, господа, влезте — каза кралицата.