Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Очакваше този момент с нетърпение.
Нямаше нужда да взема папките със себе си. Бе ги прочела и съдържанието им завинаги се бе запечатало в ума ѝ. Взе със себе си дневниците на Холгер Палмгрен, полицейското разследване на Бьорк от 1991 година, доклада на съдебния лекар от 1996-а, заради който бе поставена под попечителство, както и кореспонденцията между Петер Телебориан и Гунар Бьорк. Раницата ѝ се напълни.
Затвори вратата, но преди да успее да я заключи, чу бръмченето на мотоциклети зад гърба си. Огледа се. Бе късно да опитва да се скрие, а и знаеше, че няма никакъв шанс да се измъкне от двама мотоциклетисти с „Харли Дейвидсън“. Слезе бавно по стълбите и ги посрещна по средата на двора.
БУБЛАНСКИ ЗАМАРШИРУВА БЕСЕН по коридора и констатира, че Ериксон все още не се е върнал в стаята на Соня Мудиг. Тоалетната обаче вече беше свободна. Продължи надолу по коридора и внезапно го видя да седи с чаша кафе от автомата заедно с Кърт Свенсон и Сони Буман.
Бублански се извърна, за да не го забележат, и се качи до кабинета на прокурор Екстрьом на горния етаж. Отвори вратата, без да чука, и свари Екстрьом да говори по телефона.
– Ела! – рече той.
– Моля? – възкликна Екстрьом.
– Затвори телефона и ела.
Бублански имаше такова изражение на лицето, че Екстрьом се подчини. В този момент не му беше трудно да разбере защо колегите им бяха дали на Бублански прозвището инспектор Бубла. Лицето му приличаше на яркочервен баражен балон. Слязоха долу до стаята на Кърт Свенсон, където колегите им си почиваха на чаша кафе. Бублански отиде до Ериксон, хвана го здраво за косата и го обърна към Екстрьом.
– Ай! Какво, по дяволите, правиш? Полудя ли?
– Бублански! – извика Екстрьом.
Изглеждаше ужасен. Кърт Свенсон и Сони Буман зяпнаха от почуда.
– Твой ли е? – попита Бублански и извади телефона с марка „Сони Ериксон“.
– Пусни ме!
– Твой ли е този телефон?
– Да, по дяволите! Пусни ме!
– Няма да стане. Арестуван си.
– Кво?
– Арестуван си за издаване на тайна и за възпрепятстване на полицейско разследване. Или можеш да ни дадеш друго разумно обяснение защо според списъка с повиквания в телефона ти си се обадил на журналист на име Тони Скала в 9,57 тази сутрин, веднага след края на сутрешното заседание и малко преди той да публикува информация, която се бяхме разбрали да пазим в тайна.
МАГЕ ЛУНДИН НЕ ПОВЯРВА на очите си, когато видя Лисбет Саландер да стои на двора пред лятната къща на Бюрман. Бе изучил внимателно една пътна карта, а и русият великан подробно му обясни как да стигне дотам. След като получи инструкции да отиде до Сталархолмен и да предизвика пожар, се разходи до клуба, който се помещаваше в сградата на затворената печатница в покрайнините на Свавелшьо, и взе Сони Ниеминен със себе си. Беше топло – идеално време, за да изкарат моторите за първи път след края на зимата. Извадиха кожените си дрехи и изминаха разстоянието от Свавелшьо да Сталархолмен в умерено темпо.
А ето че там ги чакаше Лисбет Саландер.
Бонус, който щеше приятно да изненада русия великан.
Спряха на около два метра от двете ѝ страни. Когато изгасиха двигателите, в гората настана тишина. Маге Лундин не знаеше какво точно да каже. Накрая все пак проговори.
– Я гледай. От доста време те търсим, Саландер.
Внезапно се усмихна. Лисбет Саландер наблюдаваше Лундин с безизразен поглед. Забеляза, че на брадичката му все още личи червен белег от раната, която му бе нанесла с ключовете си. Вдигна очи нагоре и се загледа във върховете на дърветата зад него. После отново сведе поглед. Очите ѝ бяха плашещо черни.
– Преживях отвратителна седмица и съм в много лошо настроение. Знаеш ли кое е най-гадното? Че всеки път, щом се обърна, виждам някакъв проклет боклук с разплут корем да стои на пътя ми и да се надува. Сега смятам да се прибирам. Отмести се.
Маге Лундин зяпна. В първия момент реши, че не е чул правилно. След това го напуши смях. Ситуацията бе комична. Пред него стоеше кльощаво момиче, което можеше да се побере в джоба на гърдите му, и се ежеше на двама едри мъже, чиито жилетки показваха, че членуват в МК „Свавелшьо“ и следователно принадлежат към възможно най-опасната банда, а скоро щяха да станат и пълноправни членове на „Hell’s Angels“[78]. Можеха да я разкъсат и да я напъхат в буркан за сладки. А тя им се дървеше.