Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

И този път Вик замълча.

— Добре де, Вик, какво точно се случи, след като Камерън се качи в колата? — Най-накрая Хорас седна.

Вик усети как очите му се ококорват в самозащита.

— Нищо особено. За Мелинда не сме говорили. Общи приказки. За пръв път го видях някак неуверен в себе си. И виждаш ли — Вик реши отново да предизвика съдбата, както по-рано с Хейвърмал, — затова си мисля, че Мелинда говореше истината, когато ми каза, че иска развод. Всъщност вчера именно трябваше да заведе делото. Може и да не е имала уговорена среща с адвокат, но ми каза, че ще завежда дело. После спомена, че Камерън купил два билета за Мексико Сити и че щяла да заминава с него. Нищо чудно, че Камерън се смущаваше от мен. Можеше и да не се качва в колата, разбира се, но нали го знаеш какъв е. Първо действува, после мисли, ако изобщо мисли. Мина ми през ум, че вчера следобед може да е имал среща с Мелинда в някоя адвокатска кантора. Не бих се учудил, ако направи тая дебелащина да отиде с нея, като урежда документите!

Хорас с отвращение разтърси глава.

— Но, както казах на тоя залутан в догадки детектив, Камерън може и да е решил да зареже всичко това. Естествено, трябвало е да зареже и работата си, най-малкото последния си ангажимент. Как тогава да се срещне с Мелинда в Литъл Уесли, след като е офейкал.

— Да, разбрах те — замислено рече Хорас. — Точно това ще да е направил.

Вик се изправи и отвори долното шкафче на бюрото си.

— Няма да ми откажеш нещо за пиене, нали? — Винаги познаваше кога на Хорас му се пие. — Ще отида да донеса малко лед.

— За мен няма нужда, благодаря. Ще пийна с лечебна цел, а в тия случаи действува по-добре без лед.

Вик взе от бюрото една чаша и я изми в миниатюрната баня. За себе си взе чашата, която използуваше, като си миеше зъбите. Сипа и на двамата по три пръста. Хорас жадно отпи.

— Имах нужда да пийна. Изглежда, приемам нещата по-надълбоко от тебе.

— Изглежда — усмихна се Вик.

— Ето че пак ти дойде до главата — същата история като с Де Лайл.

— Изобщо спорна година за детективските бюра. — Забеляза, че Хорас го погледна. Още не беше попитал направо дали Карпентър е бил детектив.

— Интересно, че предприятието на Камерън не го търси в Ню Йорк или в Маями или изобщо някъде, където би отишъл такъв като него — забеляза Хорас. — В Мексико Сити, да кажем. Макар че всъщност нищо не се знае.

Вик умишлено промени насоката на разговора към въпроса доколко е вероятно да бъде открит някой, който е избягал примерно в Австралия. Успее ли да се промъкне през имиграционните власти и да влезе в страната, шансовете да бъде открит са практически нулеви. После заговориха доколко може да се разчита на анализа на кръвта. Според Хорас вече можело по капка засъхнала кръв да се определи чия е, дори да е отпреди месеци. Вик също беше чувал за това.

— Но я си представи, че го няма човека, за да сравнят — попита той и Хорас се засмя.

Вик се замисли за кръвта по белите скали на кариерата, за трупа на Камерън на близо дванадесет метра под водата. Откриеха ли петната кръв, логично беше да потърсят във водата, но най-вероятно нито в тялото ще е останала кръв, нито по пръстите — кожа. Но иначе можеше и да го разпознаят. Дощя му се отново да иде в кариерата и доколкото може, да заличи кръвта, но се боеше да не го видят. Това като че ли беше единствената необмислена, направо глупава постъпка в живота му — да остави следи точно където не трябва, да не изпипа докрай нещо толкова важно.