Сияйни слова

Срещата най-сетне прекъсна за почивка. Не бяха готови — Отче на Бурята, не изглеждаше възможно въобще да приключат. Ала поне временно споровете секнаха. Адолин се изправи. Ранените му крак и страна възнегодуваха. Остави баща си и леля си да приказват тихо, а просторната зала се изпълни с жуженето на други разговори.

Как ли баща му понасяше това? Минали бяха цели два часа според стенния часовник с фабриал, направен от Навани. Два часа Върховните принцове и съпругите им се оплакваха от Убиеца в бяло. Нямаше никакво съгласие какво трябва да се прави.

Никой не обръщаше внимание на истината, която ги бодеше в очите. Нищо не можеше да се направи. Нищо освен това Адолин да бди и да се упражнява, за да се изправи срещу това чудовище, щом то се върне.

И мислиш, че можеш да го победиш? Него, който ходи по стените и кара самите духчета на природата да му се подчиняват?

Смущаващ въпрос. По предложение на баща си, днес Адолин беше заменил Бронята с по-подходящи одежди. На тази среща ние трябва да излъчваме увереност, а не страх, каза Далинар.

Генерал Хал носеше Бронята вместо Адолин. Беше се скрил в една странична стая заедно с ударен отряд. Май за Далинар беше невероятно убиецът да се появи по време на срещата. Ако имаше желание да погуби Върховните принцове, много по-лесно щеше да е да ги убива един по един в тъмнината на нощта. Беше неразумно да ги нападне всички заедно, пазени от десетки Броненосци. И наистина, много бяха Броните на тази среща. Трима от Върховните принцове носеха своите Брони, а останалите бяха довели Броненосци. Абробадар, Якамав, лично Релис Рутар… Адолин рядко бе виждал толкова много на едно място.

А би ли имало значение? В продължение на седмици от целия свят се стичаха сведения. Убити крале. Из цял Рошар обезглавени владетели. Имаше свидетелства, че в Я Кевед убиецът е погубил десетки войници с подобните на Бронята щитове, които биха могли да възпрат Меча му, както и трима Броненосци, сред тях — самия крал. Бедствието обхващаше целия свят, а зад него стоеше само един човек. Ако въобще беше човек.

Адолин отиде в ъгъла и получи чаша вино от един чевръст слуга в синьо и златно. Оранжево вино, всъщност просто сок. Въпреки това, Адолин изпи цялата чаша и тръгна да търси Релис. Имаше потребност да прави нещо различно от това само да седи и да слуша как хората се оплакват.

За щастие, докато седеше, успя да измъдри нещо.

Релис, син на Рутар и прочут Броненосец, имаше широко и плоско като лопата лице и сплескан нос. Одеждите му бяха в жълто и зелено, целите в набори и волани. Даже не бяха интересни. Човекът можеше да избира какво да облече и се беше спрял на това?

Беше пълен Броненосец, един от малкото в лагерите. Освен това беше настоящият първенец в дуелите — това, наред с обстоятелството, че е син на Рутар, го правеше особено интересен за Адолин. Релис разговаряше с братовчед си Елит и три дами от свитата на Садеас. Те бяха облечени в традиционната воринска хава, а косите им бяха вдигнати в сложни плитки и прикрепени с игли. Една от дамите, Мелали, подчертано изгледа Адолин. Както винаги, беше красива. Черните ѝ коси бяха вдигнати високо. С какво ли я бе раздразнил отново? Мина цяла вечност, откакто се ухажваха.