Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Картината беше внушителна — добре бе замислена, за да всява ужас в сърцата на провинилите се и да им дава подходяща представа за строгото величие на закона. Пред голяма библиотека, в голям стол, пред голяма маса седеше мистър Нъпкинс, изглеждащ двойно по-голям от всички тези предмети, колкото и големи да бяха те. Масата бе украсена с купища книжа, а на другия й край се подаваха раменете и главата на мистър Джинкс, който старателно се мъчеше да изглежда по възможност най-старателно погълнат в работа. Когато влязоха всички, Мъзл внимателно затвори вратата след тях и застана зад стола на господаря си в очакване на неговите заповеди. Мистър Нъпкинс се облегна назад в креслото с вълнуваща тържественост и остро се вгледа в лицата на гостите, дошли не по своя воля.
— Е, Гръмър, кой е този човек? — рече мистър Нъпкинс, сочейки мистър Пикуик, който, готов да вземе думата от името и на своите приятели, стоеше с шапка в ръка, кланяйки се с най-подчертана почит и учтивост.
— Ей тоз тук е Пикуик, ваша милост — рече Гръмър.
— Да ги нямаме такива като „ей тоз тук“, стар дръвник неден — намеси се мистър Уелър, като си проправи път с лакти и застана на предна позиция. — Извинявайте, сър, но тоз ваш служител с жълтите ботуши нигде няма да го вземат да си печели хляба кат’ майстор по церемониите. Това, сър — продължи мистър Уелър, избутвайки Гръмър встрани и обръщайки се приветливо, по свойски, към магистрата, — това е мистър Самюъл Пикуик; това е мистър Тъпман, а там е мистър Снодграс; а по-нататък до него, от другата му страна, е мистър Уинкл — всичките са много порядъчни джентълмени и вий ще имате удоволствието да се запознаете с тях; а пък тез ваши служители колкото по-скоро ги опандизите, толкоз по-скоро ще се разберем по приятелски с вас. Работата най-напред, удоволствието след туй, както казал крал Ричард III, когато намушкал другия крал в Тауър, а след туй удушил дечурлигата му.
Привършвайки своето обръщение, мистър Уелър избърса шапката си с левия лакът и кимна благосклонно на изслушалия го с неизразим ужас Джинкс.
— Кой е този човек, Гръмър? — запита магистратът.
— Много опак тип, ваша милост — отвърна Гръмър. — Искаше да освободи затворниците и се нахвърли върху полицаите; затуй го арестувахме и го доведохме тука.
— Съвсем правилно сте постъпили — рече магистратът. — Той явно е опасен разбойник.
— Той е мой прислужник, сър — гневно се обади мистър Пикуик.
— О! Ваш прислужник, тъй ли? — иронично отвърна мистър Нъпкинс. — Заговор да се осуетят мерките на правосъдието и да се убият изпълнителите на закона. Прислужникът на мистър Пикуик. Запишете това, мистър Джинкс.
Мистър Джинкс го записа.
— Как се казваш ти, млади човече? — избоботи мистър Нъпкинс.
— Уелър — отговори Сам.
— Много подходящо име за Нюгейтския затвор — рече мистър Нъпкинс.
Това беше шега, следователно Джинкс, Гръмър, Дъбли и отредът доброволци се смяха най-усърдно цели пет минути.
— Запишете името му, Джинкс — рече магистратът.
— С главни букви, приятелче — рече Сам.
Тук един от полицаите доброволци се засмя отново и магистратът го заплаши, че веднага ще го арестува. Опасно е да се смее човек, когато не трябва.
— Къде живееш? — запита магистратът.
— Дето ми падне — отвърна Сам.
— Запишете и това, мистър Джинкс — рече магистратът, започнал вече да кипи от гняв.
— И го подчертайте — рече Сам.
— Той е скитник, мистър Джинкс — рече магистратът, — той е скитник според собствените му признания. Нали, мистър Джинкс?
— Разбира се, сър.
— Тогава ще го арестувам. Ще го арестувам като такъв — рече мистър Нъпкинс.
— В таз наша страна правосъдието било един път — рече Сам. — Съдиите май отварят уста, за да кажат, че затварят някого.
На тази духовитост се засмя друг полицай, а след това доби толкова неестествено сериозен вид, че съдията веднага откри кой е бил.
— Гръмър — рече зачервеният от яд мистър Нъпкинс, — как посмяхте да вземете за доброволец такъв пропаднал некадърник като този човек? Как посмяхте да го сторите, сър?
— Много съжалявам, ваша милост — изпелтечи Гръмър.
— Много съжалявате! — сопна се ядосаният магистрат. — Ще се каете за тази небрежност към вашия дълг, мистър Гръмър; ще послужите за назидание. Вземете полицейската палка на този човек. Той е пиян. Вие сте пиян, млади човече.