Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Разбирам. — След малко добави: — Тъкмо поради тази причина реших да се уча за сестра.

— И трябва да го направим добре, защото ще го проверяват сто милиона души. И тъй, тоя доктор от сценария им нарежда да донесат вряла вода. Той казва: „Донесете вряла вода — много вода.“ И се чудехме какво ще направят хората след това.

— Ами сигурно ще донесат — отвърна Хелън, след което добави, малко объркана от въпроса: — Какви хора?

— Ами нечия дъщеря, един мъж, който живее там, един адвокат и оня, който е наранен.

Хелън се опита да го асимилира, преди да отговори.

— … и още един образ, който смятам да махна — завърши той.

Настъпи мълчание. Сервитьорката сложи на масата им сандвичи с риба тон.

— Ами щом докторът нареди нещо, то трябва да се изпълни — реши Хелън.

— Хм… — Вниманието на Пат бе привлечено от един малък инцидент на Голямата маса и той я попита разсеяно: — Омъжена ли сте?

— Не съм.

— Аз също.

До Голямата маса бе застанал един статист. Руски казак със страшни мустаци. Стоеше опрял ръка на облегалката на един свободен стол между режисьора Патърсън и продуцента Лийм.

— Заето ли е? — попита той със силен средноевропейски акцент.

Изведнъж всичко около Голямата маса го изгледаха. До този момент бяха предполагали, че е някой известен артист. Но не беше — бе облечен в една от разноцветните униформи, които изпълваха помещението.

Някой от масата каза:

— Заето е.

Но статистът дръпна стола и седна.

— Все някъде трябва да ям — отвърна той и се ухили.

По близките маси премина тръпка. Пат Хоби зяпаше с отворена уста. За него това беше все едно някой да нарисува патока Доналд с тебешир върху „Тайната вечеря“.

— Гледай, гледай! — посъветва той Хелън. — Какво ще го направят само! Ужас!

Мълчанието от стъписването на Голямата маса бе нарушено от Нед Харман, директор на продукцията.

— Тази маса е резервирана — поясни той.

Статистът вдигна поглед от листа с менюто.

— Казаха ми да седна където и да е.

Той кимна на една сервитьорка, която се поколеба и погледна въпросително лицата на главните.

— Тук не сядат статисти — каза учтиво Макс Лийм. — Това е…

— Трябва да обядвам — отвърна упорито казакът. — Шест часа стоях на крак, докато снимаха тая гадна глупост, и сега трябва да ям.

Мълчанието се задълбочи — всички откъм страната на Пат сякаш бяха замръзнали по местата си.

Статистът поклати уморено глава.

— Не зная кой го е измислил — каза той и Макс Лийм се надигна в стола си, — но това е най-големият боклук, който съм виждал да се снима в Холивуд.

На масата си Пат се чудеше защо не правят нищо. Да го свлекат на пода и да го изхвърлят. Ако тях самите ги е шубе, защо не извикат полицията на киноцентъра?