Империя на бури

Двете се обърнаха едновременно към Роуан от рода на Белия трън и му се усмихнаха невинно. Елфическият принц имаше благоразумието само да изтръпне от погледите им.

Щом двете жени отново насочиха почти безпощадното си любопитство към нея, на Елида й се прииска да се скрие зад Лоркан. Манон се пресегна и обърна ръката й към тази на Елин.

– Ето, въпросът е решен – заяви тя.

Елин видимо се учуди, но пъхна загърнатия ключ в джоба си. Тъмна сянка мигновено се вдигна от сърцето на Елида; непрестанният шепот стихна.

– Ставай – нареди й Манон. – Бяхме започнали нещо.

Тя понечи да я вдигне, но Лоркан я предвари. И не пусна ръката й, а тя опита да не се поддава на желанието си да се притисне към топлото му тяло. Помъчи се да прикрие факта, че макар току-що да бе срещнала кралицата си, приятелката си, двора си... незнайно защо се чувстваше най-сигурна до Лоркан.

Манон му се подсмихна.

– Твоите претенции към нея, елфе, не са на дневен ред. – Железните й зъби изскочиха, превръщайки красивото й лице в страховита маска. Лоркан не я пусна. – Не. Я. Докосвай. – Процеди Манон с онзи глас, който обикновено вещаеше смърт.

– Не приемам заповеди от вещици – отвърна Лоркан. – И нямаш право да се месиш в отношенията ни.

Елида го изгледа свъсено.

– Само влошаваш нещата.

– На това му викаме „елфически глупости“ – осведоми я Елин. – Също така можем да го наречем „маркиращо територията си копеле“.

Елфическият принц се покашля многозначително зад нея.

Кралицата надникна през рамо с вирнати вежди.

– Да не би да забравям някое гальовно обръщение?

Очите на принца воин просветнаха, въпреки че лицето му остана сковано от хищническа зоркост.

– Не мисля.

Елин намигна на Лоркан.

– Ако я нараниш, ще стопя костите ти – информира го кротко и си тръгна.

Желязната усмивка на Манон се разшири и тя сведе глава в пародия на поклон, преди да последва кралицата.

Едион огледа Лоркан от глава до пети и изсумтя:

– Елин прави каквото си пожелае, но мисля, че ще ми позволи да проверя колко от костите ти мога да строша, преди да ги е стопила.

После и той закрачи след двете жени. Едната сребърна, а другата – златна.

Елида едва не изпищя, когато някакъв призрачен леопард изскочи от нищото, подуши въздуха към Лоркан и пое след другите в елегантен тръс, размахвайки пухкавата си опашка.

След това си тръгна кралят, а след тях – и двамата елфи. Докато не остана само принц Роуан от рода на Белия трън. Среброкосият воин я изгледа красноречиво.

И Елида незабавно се откъсна от Лоркан. Елин и Едион бяха спрели да я изчакат. С леки, приветливи усмивки на лица.

Елида се насочи към тях, към новия си двор, без да поглежда назад.

***

През последните минути Роуан нарочно мълчеше и наблюдаваше събитията.

Лоркан беше проявил готовност да умре за Елида. Да се откаже от службата си в името на Майев, за да спаси живота на момичето. А после се беше държал достатъчно собственически, че да го накара да се зачуди дали и той самият не изглеждаше толкова нелепо в присъствието на Елин.