Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Хватката му се затегна и тя напрегна волята си. Чу го как пъшка болезнено и отвори очи, виждайки пребледнялото му лице. Той я гледаше обвиняващо. Ръката му се плъзна по китката й.
Обзе я ужасна летаргия. Макар че се опита да помръдне, никой мускул не й се подчини. В същото време тя почувства как магическата й сила се източва от нея с ужасна скорост. Наблизо нещо помръдна, но тя не намери сили да извърне поглед натам. Изведнъж източването секна. Изражението върху лицето на магьосника-ичани се смени от гняв на объркване и ужас. Тя видя как ножът се изплъзва от ръката му. Той се хвана за гърдите.
Сония веднага възстанови контрола си. Тя грабна ножа му и го поряза по врата. Докато кръвта му изтичаше, тя го хвана за гърлото и източи цялата му сила. Почувства се изпълнена, но не толкова, колкото беше след смъртта на Парика. Битката с Гилдията беше отслабила сачаканеца. След като силата му се изчерпи, той падна назад и остана да лежи неподвижно.
Зад него стоеше Акарин. Той я гледаше странно. Сония погледна към опръсканите си с кръв дрехи и потрепери отвратено.
„Когато всичко това свърши – помисли си тя, – никога повече няма да използвам отново тази сила. Никога”.
— И аз се чувствах по същия начин, когато се върнах от Сачака.
Тя го погледна. Той й подаде ръка.
— В къщата сигурно ще намерим нещо за преобличане – каза той. – Хайде, ела да те почистим.
Изправянето беше трудно дори с негова помощ. Макар че не беше изморена, краката й трепереха. Сония остана неподвижна за миг, олюлявайки се. Когато погледна към мъртвия ичани, тя почувства как я обзема облекчение.
„Получи се. И той не можа да се обади на Карико”.
Беше оцеляла и дори беше спасила...
— Кралят? – попита тя.
— Изпратих го в отсрещната къща, а Такан предупреди Рави да се приготви за посрещането му.
Сония си представи срещата им и се развесели.
— Кралят, спасен от Крадците. Това ми се ще да го видя.
Акарин се подсмихна.
— Убеден съм, че случаят ще има някои интересни последствия.
Сери се затича по друг коридор и се спря пред една врата. Провери дръжката й. Заключена. Отиде до следващата. Също. Звукът от стъпки се приближаваше. Провери вратата в края на коридора и въздъхна с облекчение, когато тя се отвори.
Зад нея се разкри голяма стая, чиито прозорци гледаха към градините в центъра на двореца. Сери притича покрай обшитите със злато кресла и стигна до друга врата в дъното на стаята. Медальонът на Савара се удряше в гърдите му.
— Моля те, бъди отключена – помисли си той. – Моля те, не ме оставяй в капан.
Той сграбчи дръжката и я завъртя, но тя не помръдна. Сери изруга и бръкна в палтото си за шперцовете. Извади ги, доволен, че бе запазил навика си винаги да ги носи със себе си. Избра два от тях, пъхна ги в ключалката и започна да търси механизма.
Стъпките се приближаваха.
Дишането му се ускори. Устата му пресъхна и ръцете му се изпотиха. Той си пое дълбоко дъх, изпусна го бавно, завъртя бързо шперцовете и натисна.
Ключалката изщрака. Сери грабна шперцовете, отвори вратата и изскочи навън. Успя да я хване точно преди да се тресне зад гърба му и я затвори лекичко и безшумно.
Един бърз оглед му показа, че се е озовал в малка стая, пълна с огледала, малки маси и столове. Съблекалня за артисти, предположи Сери. Стаята нямаше друга врата или изход. Той насочи вниманието си към ключалката и се зае да я заключи отново.
След като вече познаваше механизма, всичко стана бързо. Вратата се заключи със задоволително изщракване. Сери въздъхна облекчено, отиде до най-близкия стол и седна.
Когато пред стаята се чуха стъпки, облекчението му се изпари. Ако Харикава преследваше него, щеше да се досети, че Сери е минал през вратата, независимо дали е заключена или не. Младежът се надигна и се приближи до малкия прозорец в единия край на стаята Трябваше по някакъв начин да се измъкне.
Когато ключалката изщрака, кръвта му се вледени. Вратата се отвори с леко скърцане. Магьосникът-ичани надникна вътре. Когато зърна Сери, той се усмихна.
— Ето те и теб.
Сери отстъпи по-далеч от вратата. Бръкна в джобовете на палтото си и хвана здраво дръжките на камите си.
„Хич не е добре – помисли си той. После погледна към прозорците. – Няма да успея да стигна до тях. Той ще ме спре”.
Сачаканецът пристъпи към него.
„Ако ме хване, ще ми прочете мислите. Ще разбере за Сония и Акарин”.
Сери преглътна тежко и извади камите от каниите им.
„Но няма да успее да прочете нищо, ако съм мъртъв”.