Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Пьолтл отново поклати глава, но този път от благодарност.

- Няма нищо, от което да се нуждая.

- Наистина ли? - учуди се Уайлд.

- Тук имам всичко, което бих искала. Изживях живота си по начина, по който обещах на Еди. - Като видя, че мъжът не е сигурен какво има предвид, тя продължи: - Че ще прекарам пълноценно всеки миг, който ми остава. - Наталия се усмих­на. - Съветът беше много добър.

- Може би трябва да напиша книга за него. Навярно ще по­луча шестцифрен аванс - каза англичанинът и се ухили на съп­ругата си.

- Ако можете да осигурите лекарства и играчки за децата, ще ви бъда много благодарна - продължи германката. - Всичко, което им дадете, ще бъде от помощ.

- Ще се погрижа за това - увери я Нина.

Тримата продължиха с разговора си още известно време, любопитните селяни от време на време се приближаваха до тях и питаха по нещо. Дори момчето с липсващия крак, което вече беше станало истински младеж, се появи, за да покаже колко е пъргав със своята протеза. Разговорът се прехвърли към това, какво беше правил Еди за времето от последната им среща, кое­то доведе до случилото се във втората яма с етер.

- Ти... си се заразила? - попита тихо Наталия.

Нина докосна малкия белег на бузата си.

- Да - въздъхна тя. - Само капка, но тя беше достатъчна. Не знам колко време ми остава.

- Толкова съжалявам. - Пьолтл заби поглед в земята. - Всич­ко това е по вина на дядо ми. Той е бил зъл човек. Иска ми се никога да не беше...

- Вината не е твоя - сряза я Еди. - Нина, не те доведох тук просто за да кажа на Наталия, че вече е в безопасност. Исках да видя дали все още е добре... и да ти покажа, че не всичко е приключило. Не можеш да се предадеш и да приемеш съдбата си. Може би ти остават години, даже десетилетия, преди да се появят някакви симптоми. Това е достатъчно време, за да се намери лекарство. Нищо не се знае. Боже, спомни си всичко, което сме преживели. Досега да сме умрели петдесет пъти, но все още сме тук! Така че нямам намерение да се отказвам от теб, а и нямам намерение да те оставя да се предадеш. Както обичаше да ми казва Мак: бори се до края.