Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Коя е тя?

- Беше с руснаците - тръгна след мен, когато те извеждах от лагера, но всички бяхме пометени от калното свлачище.

Чейс отиде до трупа със счупения врат, ботушите му затъва­ха в калта. Насекомите вече бяха започнали своя пир, с погнуса изгони мухите и вдигна тялото. Главата на рускинята увисна грозно.

Младата германка се отврати.

- Какво правиш? - попита го тя и потръпна, когато видя, че Еди носи трупа към нея.

- Спасявам ти живота. Съблечи се.

- Какво?

- Трябва да си размените дрехите. - Чейс остави тялото на земята и с висока степен на отвращение към самия себе си (ма­кар да знаеше, че трябва да бъде сторено), започна да съблича мъртвата. - Смятам да направя онова, за което ме помоли: да те застрелям в главата и да изгоря тялото ти. Само дето тя ще изиграе твоята роля. А Лок и хората му ще повярват във всичко.

Германката осъзна какъв точно е планът на Еди.

- Смяташ да ги заблудиш, че си ме убил?

- Да. Ще се уверя, че ще ме намерят и ще видят какво е ос­танало от тялото. Ако е толкова изгорено, че да си помислят, че няма какво да извлекат от него, те ще си тръгнат... и ще спрат да те търсят.

- Те ще те убият, когато те намерят!

- Могат да се опитат - отвърна Чейс с увереност, която самият той не изпитваше. - Важното е, че ти ще си в безопас­ност. - Мъжът се обърна на една страна, когато Наталия започ­на да се съблича, и се съсредоточи върху неприятната си задача да свали дрехите на мъртвата рускиня. - Когато се облечеш, искам да се върнеш в селото и да останеш при приятелите си. Имам някаква представа къде се намираме, така че, ако се на­сочиш на изток - англичанинът посочи с палец зад рамото си, - ще стигнеш до реката, откъдето можеш да минеш по онзи брод, който ползвахме. Ако видиш или чуеш някого, скрий се, докато не се увериш, че са си тръгнали... И за бога, не стъпвай повече върху противопехотни мини!

Без да я поглежда, Чейс можеше да разбере, че момичето е изключително изплашено.

- Ти... смяташ да ме изоставиш?

- Не - отвърна той. - Ти ще изоставиш мен. Но преди да го сториш, ще ти обещая още нещо. Никога няма да кажа на нико­го - абсолютно на никого - че си жива, докато напълно не се уверя, че няма как да бъдеш използвана, за да се възстановят експериментите на дядо ти. Повече няма да ме видиш, освен ако не съм сто процента сигурен, че е безопасно. Другояче същест­вува риск да доведа някого до теб. - Еди свали последната дреха от мъртвата рускиня. - Ето. Облечи си тези - каза той и подаде купчината на Наталия, без да се обръща към нея.

Тя взе влажните и мръсни дрехи и му подаде своите собст­вени.

- Дай да ти помогна.

Чейс поклати глава.

- Не. Като се облечеш, тръгвай към селото. Аз ще поема в друга посока.

- Но...

- Не спори. Това е единственият начин да те предпазя, а и не искаш да си наруша обещанието, като не те защитя, нали?

Еди започна да облича трупа с дрехите на германката. Руски­нята беше малко по-голяма от нея, но облеклото, което Пьолтл беше заела от приятелите си в селото, така или иначе, й беше широко, така че нямаше никакъв проблем.

Чейс почти беше приключил, когато усети ръка на рамото си.