Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Моята също - твърдо добави Еди от един стол в ъгъла на офиса на дипломата.

- Но защо? - попита Сирици. - Не си ми дала основателна причина.

- Налага ли се да го правя? - учуди се Нина.

- Не, но...

- Тогава би ли уважил решението ми? - Мъжът се изненада от грубия ѝ тон, който тя побърза да смекчи: - Повярвай ми, при други обстоятелства не бих напуснала. Но... сега се налага. Има някои други неща, които искам да направя... които се на­лага да направя.

- Като да напишеш книгата си?

Нина се изненада.

- Значи, си чул за нея?

- Това, че имам самостоятелен офис в сградата на ООН, не ме изолира от клюките наоколо. Пък и какъв дипломат бих бил, ако не си държа ушите отворени.

- Предполагам, че си прав. Да, вече приех офертата да я напиша. Не се безпокой, текстът ще мине през ветото на ООН, преди да бъде публикуван. Тайните на АСН ще си останат тайни.

- Никога не съм се съмнявал в това - увери я Сирици. - Като се заговорихме за тайни, ти определено имаш такива. Бях при­тиснат, предимно от Държавния департамент на САЩ, да раз­бера какво точно се е случило на последната ви операция. Зна­ем, че се е състояла престрелка на езерото в Норвегия, където са загинали няколко души, и според думите на господин Трули и още няколко от оцелелите свидетели сте напуснали мястото с някакъв руснак; след това сте изчезнали от небосклона, за да се появите по-късно в Москва, откъдето сте се върнали пак в Швеция... и най-накрая сте завършили в Северна Канада! До­сега не съм получил каквото и да е обяснение за всичко това, освен краткия ви доклад. Доктор Скилфингър е също толкова некомуникативна, единственото, което повтаря, е, че ти и Еди сте спасили живота ѝ. - Мъжът се приведе напред в стола си. - Какво точно става, Нина?

- Не мога да ти кажа, Освалд - отвърна жената. - Съжаля­вам. Основната задача на АСН, от нейното основаване преди шест години, е да пази някои потенциално опасни археологи­чески открития далеч от неправилните ръце. Като директор на тази агенция аз взех решение да засекретя цялата информация от съображения за световната безопасност.

- Дори и от държавите, които спонсорират АСН?

- Особено от тях - изръмжа Еди.

Сирици го погледна в очите.

- Разбирам. - Чиновникът се облегна назад. - Дали ще съм прав, ако предположа, че разкриването на тази информация би довела до, нека ги наречем, някои несъгласия между определени членове на Съвета за сигурност на ООН? Някои разполагащи с ядрена сила членове?

- Как да го кажа по-меко... да - отвърна Нина.

Дипломатът кимна.

- В такъв случай е по-добре да приема оставката ти ведна­га. - Той премести писмото от бюрото си в една малка тавичка на него. - В крайна сметка не мога да използвам позицията си на служител на ООН, за да накарам някого, който не работи вече за тази организация, да ми даде определени отговори, нали така?

Уайлд го дари с бегла усмивка.

- Благодаря ти, Освалд.

- О, не се съмнявам, че ще ми набият канчето заради това. Но тъй като вие двамата вече не сте част от АСН, няма за какво да се тревожите. - Мъжът се изправи, изглади елегантния си костюм и протегна ръка. - Вярно е, че работих с вас за доста кратко, но и двамата не изменихте на репутацията си.