Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Ето това се случи - завърши Еди. Той и Нина бяха седнали до Наталия на същата онази импровизирана пейка, на която младата германка беше разказала своята история на йоркширеца преди осем години. - Лок и Хойт се хванаха, Каган и руснаците също. Те повярваха, че съм екзекутирал Наталия. Както и всички останали!

- Да, аз също ти повярвах - призна си Нина, все още беше разтърсена от това разкритие. - Скапаняк! Ти ме излъга!

Тя го удари, но съвсем не шеговито, по рамото. Пьолтл я наблюдаваше със смесица от веселие и притеснение, не знаеше всъщност колко ядосана е съпругата на Еди.

- Не, не съм! - възпротиви се Чейс. - И между другото: ох.

- Излъга ме, каза, че си я убил!

- Не, казах, че направих онова, за което тя ме помоли. Кое­то беше да се уверя, че никой няма да използва ДНК-то ѝ, за да пресъздаде етера. Лок и руснаците я смятаха за мъртва, така че спряха да я търсят. Проблемът беше решен!

- По онова време не бях съгласна с него - призна Наталия. - Но сега съм много щастлива, че направи това. Не ми беше лес­но, но приятелите, които си създадох тук, и помощта, която имах възможност да дам на децата... Не бих се отказала от тези неща за нищо.

Изражението на Еди стана сериозно.

- Проявиха ли се още... симптоми?

Младата жена го погледна печално, след което надигна дис­кретно ръба на тънката си памучна риза. Няколко бучки, които варираха по размер - някои бяха големи колкото крайчето на малкия ѝ пръст, а други почти колкото топка за голф - започва­ха от талията ѝ и продължаваха нагоре.

- Първата се появи миналата година - обясни германката и посочи към най-голямата. - Другите я последваха съвсем ско­ро. Растат бавно... но непрестанно.

Гледката охлади Нина. Такова бъдеще ли я очакваше? Тряб­ваше да поочисти гърлото си, преди да заговори, защото извед­нъж беше пресъхнало:

- Ходила ли си на лекар?

Наталия поклати глава.

- Не исках да рискувам някой да разбере, че съм още жива. Страхувах се, че американците или руснаците ще започнат да ме преследват отново. - Пьолтл спусна ризата си.

- Няма - увери я Еди. - Преди осем години ти обещах, че ще ме видиш едва тогава, когато съм сигурен сто процента, че няма опасност това да се случи. - Англичанинът разпери ръце. - И ето ме тук!

- Напълно ли си убеден? - попита го младата жена, неуверена.

- Втората яма с етер беше унищожена - обясни Нина. - Рус­наците бяха разработили субстанция, която да неутрализира от­ровата, и доколкото знаем, тя проработи. А и чух Лок да казва, че никой не може да научи нищо за етера от твоето ДНК. Така че, ако искаш да отидеш на лекар...

- Не мисля, че ще успеят да ми помогнат - отвърна Пьолтл и въздъхна. - Не те чух да казваш, че американците или русна­ците са създали лек.

- Страхувам се, че никой не е открил нищо. Все още - доба­ви Еди, не искаше да разстройва съпругата си допълнително. - Ако се нуждаеш от нещо - обърна се той към Наталия, - можем да го уредим. - Той сръга Нина. - Тъкмо ще видим дали Сирици е блокирал кредитната ти карта.