Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Аз също. Но не мисля, че някога ще успея да убедя Еди да му обърне внимание.

- Нали се сещаш за онези филми с Джейсън Стейтъм - „Транспортер“? Технически погледнато, те също се броят за френско кино, нали така? - ухили се насреща им англичанинът.

Съпругата му въздъхна.

- Да, това е човекът, с когото ще прекарам остатъка от... времето си. - Жената се ръкува отново със Сирици. - Сбогом, Освалд.

- Чао, Ози - добави Чейс.

Дипломатът изгледа и двама им с изморен поглед, но в край­на сметка се усмихна.

Нина запази веселото си настроение, докато двамата с Еди не стигнаха до асансьорите, но фасадата ѝ се пропука, когато започнаха да се спускат надолу към лобито на сградата на Сек­ретариата. Съпругът ѝ я прегърна.

- Всичко е наред - опита се да я успокои той. - Всичко е наред.

- Не е наред - отвърна тя, като се опитваше да запази при­съствие на духа. - Еди, аз ще умра! Видя медицинския доклад. Макар да не знаеха какво точно ми има, всички бяха на мнение, че то не е добро. Етерът ме зарази и... не знам колко ми остава.

- Може да са години.

- Но може да са и седмици! Руснаците ни показаха колко смъртоносни може да е субстанцията, дори и в малки дози. - Уайлд несъзнателно докосна бузата си, червеното петно на нея беше избеляло, но все още личеше: грубо петънце на ина­че гладката ѝ кожа. - Беше само една капка, но и двамата зна­ем, че тя е достатъчна. Издържах по-дълго от деветте стъпки, които Тор е направил, но... всичко е просто въпрос на време.

Вратите на асансьора се отвориха. Жената замига, за да про­гони сълзите си, преди да излезе от кабината.

- Добре де - съгласи се меко с нея Еди и двамата излязоха навън. - Не знаем колко ти остава. Но е възможно някъде да има лек. Не можем да се откажем да го търсим, никога... Сигу­рен съм, че аз няма да го сторя, а няма да ти позволя и на теб! Докато го намерим, можем да прекараме оставащото ти време... оставащото ни време добре. Става ли?

- Става - съумя да каже Нина.

Двамата прекосиха лобито и се насочиха към изхода, който водеше на улицата навън. Чейс огледа модерната вътрешност на сградата.

- Знаеш ли, това място ще ми липсва.

- И на мен - отвърна съпругата му. - Но има нещо друго, което ще ми липсва повече.

- Какво е то?

- Да бъда... - Гласът ѝ се изгуби за миг, задушен от връхле­телите я емоции. Нина вдиша дълбоко и съумя да изрече думите си: - Да бъда майка на децата ти.

Еди не успя да отговори, той също се прочувства. С течащи от очите им сълзи, двамата излязоха през вратите навън, в зи­мен Ню Йорк.