Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

При нормални обстоятелства, за да наеме кола във Виет­нам, първо трябваше да кандидатства за виетнамска шофьорска книжка, което щеше да отнеме минимум седмица. Сега времето за обработка на документите му костваше само два часа; и два­мата бяха благодарни на Сирици, че документите им от ООН щяха да са валидни още няколко месеца.

- Значи, това е мястото, на което си бил преди осем годи­ни? - Жената се възхищаваше на брилянтната зеленина наоко­ло. - Наоколо е много красиво.

- Да, така е. - Чейс звучеше почти изненадан, с което си заслужи въпросителен поглед от страна на съпругата си. - Честно казано, нямах много време да разглеждам забележи­телностите миналия път, когато бях тук. Освен това валеше като из ведро.

- Радвам се, че днес не вали. Нямаше да е особено приятно да прекосяваме джунглата в търсене на гроба на Наталия в подобно време.

Еди я изгледа объркан.

- Какво каза?

- Гроба на Наталия? Затова дойдохме тук, помниш ли? Кол­ко далеч от селото се намира той?

- А, да. - Съпругът ѝ изглеждаше разсеян, но имаше и нещо друго в държанието му. Нина не можеше да разбере какво точно. Сякаш тънеше в... очакване? - Не е далеч.

Еди зави с наетия джип „Нисан Патрол“ зад един завой на тесния път, няколко храста се удариха в страничната врата. Пред тях се издигнаха редица сгради: село Ли Куанг.

- Това ли е? - попита Уайлд.

- Това е. Не се е променило много. - Съпругът ѝ се насочи надолу по хълма и спря до най-голямата постройка.

Непоносимата жега ги удари в момента, в който отвориха вратите на нисана. Нина присви очи, когато капки пот се обра­зуваха около тях, и огледа околността. Ясно беше, че в селото не идваха много посетители; няколкото хора наблизо вече бяха зяпнали насреща им.