Гаснещ зрак [bg]

— Когато няма объркване, лесно намираме синхронност с естествения ход на времето, с фиксираната му скорост. Уви, Скилен, объркването върви с нас, упорито като сянка. — Помълча, после махна с ръка към града пред тях. — Едно насекомо тръгва на път, там на запад, и започва своя поход към най-източния край на пейзажа. В скромния си мащаб пътуването е дълго, мъчително дори. Но ти, Скилен, с разперените ти криле, би могъл да изрисуваш сянката си над това пространство само за няколко мига. Времето, изглежда, притежава различни мащаби.

— Не, само възприятието варира.

— Нямаме нищо друго.

— К’Чаин Че’Малле, К’рул, са създатели на инструменти и машини. Създават часовници, които разделят самото време. Така то е фиксирано на място. Ходът на зъбчатите колела никога не варира.

— Но един гражданин на града долу би ли възприемал същите интервали като тези на К’Чаин Че’Малле?

— Възприятието предполага, че не… и все пак, както казах, механизмите са точни и интервалите еднакви.

— И тъй, отново — разсъди К’рул — трябва да погледнем един мащаб и да го сметнем за уместен.

— Възможно е — каза Скилен Дро, докато разгъваше крилете си, — създавайки своите часовници, К’Чаин Че’Малле да са наложили ред и център над природна сила, която дотогава не е познавала никакви правила. И с това сътворяване сега сме в капан.

Тази идея притесни К’рул и той не намери отговор.

— Виждам море отвъд долината.

— Море? Вече започвам да подозирам кой ни натрапи този свят!

— Толкова по-зле, тъй като и той няма да ме посрещне радушно.

Скилен Дро хвана К’рул с едната си дългопръста ноктеста ръка и безцеремонно се понесе във въздуха, с плясък на криле. Когато се издигнаха по-нависоко, К’рул видя, че земята, по която бяха вървели, е всъщност остров, макар и да не го беше имало усещането за това, докато крачеха през мъглите по-рано през деня. Светът на отломки и прах, на изоставени тронове и паметници се беше смалил в мъглата, която сякаш бележеше границите между светове.

Такива различия изглеждаха условни и странното изобилие от светове, до които азатанаите имаха достъп, беше накарало К’рул да повярва, че чрез някакъв странен синтез на сътворяване той и расата му са създателите на такива места. Трудно беше да се отърси от тази идея, особено когато изглеждаше — както сега, — че две воли могат да воюват със самото сътворяване.

Този остров беше проява на прищявка на Маел, а Маел обичаше да се подиграва с претенциите за здрава опора, които се издигаха като циреи над съвършената повърхност на неговите морета и океани. Също така обичаше да заселва такива острови с дразнещо хапливи абсурди.