Черното копие и сянката на Властелина [bg]

На сутринта те внимателно огледаха съоръжението. То се оказа здраво, значи хората макар и рядко идваха тук.

- Накъде ще тръгнем сега? – запита Амрод хобита. – Ние не познаваме тукашните пътища.

- Може направо към Каир Андрос – отговори хобитът. – На една-две левги оттук има рекичка, която се влива в Андуин точно срещу този остров. На него Гондор от стари времена държи укрепен форт, който пази брода. Но добър път оттам към Минас-Тирит няма... по-точно, нямаше преди. А може да вървим по-натам по този път на юг – към Мостовете на Осгилиат, после да завием на запад, и ще се озовем при самата Гондорска столица.

- Нещо не ми харесва идеята да се влачим на юг – заяви Дребосъка. – Според мен, по-добре направо. Нима за триста години не са построили път към Каир Андрос?

- Според мен трябва да вървим по пътищата – забеляза Беарнас. – Няма що, добри пратеници, промъкващи се по тайни неизползвани пътища.

Елфите подкрепиха другаря си, Торин и хобитът се съгласиха с тях, на Дребосъка му се наложи да отстъпи.

- Интересно, действа ли още Палантирът на Гондорските крале? – замислено рече хобитът, докато яздеха под пожълтелите наполовина корони на дърветата. – И ако в Гондор са силни както и преди, не могат да не знаят за Олмер! Ала ако знаят, защо тогава не вземат мерки? Ами... ако не знаят? Дали Камъните са изгубили силата си?

- Как веднага не се сетихме за това? – вдигна вежди Торин, сякаш се учудваше на себе си.

- А не, аз просто така – махна с ръка Фолко. – Омръзна ми да гадая... Действат, не действат – каква разлика има? Все едно никой няма да снеме от нас Дълга.

На Фродо, Сам и Ам-Гъл са им трябвали пет дни, за да стигнат пеша до Кръстопътя с отбиване в Хен-нет Анон. Фолко и спътниците му се надяваха да изминат същия този път за два пълни дни.

Гърлен вик „Стой!“ на Общия език се разнесе над главите им, когато те влязоха в дълбока падина, през която лежеше пътят, Фолко силно подозираше, че тъкмо на това място преди три века отрядът на Фарамир е направил засада на харадримите, традициите се спазваха свято...

Хобитът, джуджетата и елфите дръпнаха юздите. От храсталаците от двете страни в тях хищно се целеха няколко десетки стрелци и копиеносци. Дрехите им в зелен защитен цвят ни най-малко не се бяха променили от времето на войната за Пръстена. Разузнавачите на Итилиен се движеха незабележимо и безшумно през всякакви гъсталаци. Предводителят им, висок, строен воин, с проблясваща в прорезите на дрехата ризница, се приближи към спрелите пътници.

- Здравейте, странници! – обърна се той учтиво към тях. – Аз съм Беорнот, началник на граничната стража на Обединеното Кралство Арнор и Гондор! Назовете имената си и накъде сте се насочили в пределите на нашето Кралство!

- Ние сме пратеници на негово височество светлейшия принц Форве от дома Илве, великият княз на елфите на Водите на пробудата! – също така учтиво, но с достойнство отговори за всички Амрод. – Ние сме се насочили към вашата столица с особено важно послание за Негово величество Краля на Обединеното Кралство! Ето нашите поверителни грамоти.