![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
„Войната всеки момент ще се разрази – чу Фолко. – Олмер се оказа далеч по-бърз, отколкото предполагахме. Той е успял да вдигне почти целия Изток. Аз бих се свързал с теб и по-рано, но и ние имахме битка. Победихме, но не сме в състояние да преследваме противника. Пък и Олмер като че ли не е разчитал на победа. Дори не ни нападаше, а просто ни блокираше. Той скова всички наши сили към Водите на пробудата. Не посегна на Средното княжество, нещо повече – предложи им съюз! Не знам как, но е научил за целта на вашия поход. Подозирам, че по следите ни е стигнал при Великия Орлангур – и тази Трета Сила му е разказала всичко. За Дракона нали няма прави и виновни във войната на хората... Накратко, приятелю, не чакай помощ от Изток! Князете на Средната държава отхвърлиха предложенията на Олмер, пропъдиха пратениците му и ни дойдоха на помощ, но дори обединени, нашите сили едва успяха да устоят на пратената против нас армия. Бързайте към Гондор! Към Гондор, а после летете към Дол-Гулдур! Ще ви държа в течение за всичко, което се случи при нас. Как сте вие?“
Пригаждайки мислите си към камъка, хобитът разказа на принца за собствените им приключения, Форве го изслуша и кимна.
„Добре. Тези твари са ми познати. Зле ще стане ако Олмер успее да ги примами на своя страна... А след като вече притежава Пръстена на Краля-Призрак, не се знае на какво е способен! Олмер още не го е сложил, но само това, че Пръстена е у него, кара оцелелите най-ужасни Деца на Мрака да изпълзяват от леговищата си и да се присъединяват към него. Сбогом! Скоро отново ще поговоря с теб...“
Елфите само мълчаливо стиснаха дръжките на мечовете си, когато хобитът им разказа за чутото.
Без да щадят конете, те се понесоха по-нататък. Малко по малко местността ставаше все по-сурова и безжизнена. Езиците на ливадите още лижеха подножията на оголените каменисти хълмове, но сиви пясъци все по-уверено изместваха живия килим треви от земята. Пътниците се приближаваха към знаменития Дагорлад, Равнината на Битката, където бяха кипели отчаяни сражения от времената на Последния Съюз, когато обединените армии на хората и елфите от Запада щурмували твърдината на Саурон. Необузданата мощ на бушувалите там битки бе изпепелила огромни пространства, а многогодишното владичество на Гортаур още повече беше задълбочило нанесените на земята рани. Почвата под копитата на конете изглеждаше като посипана със сивкава пепел. Купчини шлака бяха останали недокоснати от времената на похода на Пазителя към Ородруин – на никой не му стигнаха силите да излекува тези изоставени от всички земи. Тук можеха да срещнат гранични патрули на гондорската стража – поне Фолко се надяваше на това. Но колкото и да наближаваха Черните порти, пътят пред тях оставаше пуст.
- Нима гондорците отново са се оттеглили към самия Андуин? – недоумяващо промърмори под носа си хобитът.
Към края на единайсетия ден те навлязоха в напълно опустошени краища. Изглежда Времето нямаше достатъчно власт да заличи следите от жестокото владичество на Мрака. Шлака и пепел, пепел и шлака покриваха всичко наоколо, последните следи от зеленина изчезнаха. За три века водата и вятърът бяха изгладили острите ъгли на изхвърлените от подземните огнища камъни, но се оказаха безсилни да променят нещо друго от пейзажа. Мръсотия и скърцащ по зъбите пясък, безплоден дребен чакъл, хаотично натрупване на шлакови купчини, редувани от дълбоки котловини, почти догоре запълнени с мазно проблясващата черна вода – така спътниците запомниха предверието на Черните порти.
Мина още един ден в път, еднообразен и скучен. Не успяха да намерят чиста вода, запасите й в меховете отидоха, за да поддържат силите на конете. Привечер монотонната черта на планините неочаквано сви към югозапад и пътниците видяха високите Зъби на Мордор. Намираха се до самия Моранон.
- Тук вече трябва да има гондорски воини! – ядосваше се Фолко.
И шестимата внимателно се вглеждаха в очертанията на кулите, надявайки се да видят поне самотен огън в една от тесните бойници. Напразно – сива мъгла затулваше укрепленията, които изглеждаха съвсем безжизнени и отдавна изоставени, Фолко насочи коня си напред, желаейки да зърне самите Черни порти, и ги видя, по-точно видя останките им. Стените, някога преграждали входа в тясната клисура, бяха разрушени до основи, огромните крила бяха изчезнали безследно. Зад руините се откриваше бързо поглъщан от мрака път някъде навътре в злокобната мордорска земя.
- Тук... тук няма никой! – възкликна Дребосъка.