Достатъчно време за любов [bg]

— … и старчето приятелче всъщност не ни е баща; той ни е брат.

— Днес сме четен ден!

— Тогава карай ти!

— Поправка — намеси се Лазарус. — Аз съм ваш баща, тъй като ви осинових, с писменото съгласие на майките ви.

— Това няма никакво значение…

— … И не е законно; никой не е искал нашето мнение…

— … и при всички случаи е несъществено, защото ние тримата, Лазарус, Лорелай и аз, сме идентични тризнаци, поради което имаме равни права според всяка рационална юридическа система… За нещастие на нашата планета май няма такава. Така че той ни бие — незаконно и жестоко.

— Капитане, напомнете ми да се сдобия с по-голяма пръчка.

— Тъй вярно, сър. Но ние си обичаме нашето старче приятелче, въпреки садистично-мазохистичните му наклонности. Понеже той — това всъщност сме ние. Разбирате ли?

— Мис… капитане, исках да кажа… не съм много сигурен. Струва ми се, че по пътя си за насам съм попаднал в някоя извивка на пространството, от която така и не съм успял да се измъкна.

Капитанът през четните дни поклати глава.

— Извинете, сър, но това е невъзможно. Повярвайте на честната ми дума… освен ако не владеете висшата алгебра и физиката на полето на Либи. Владеете ли ги?

— Не. А вие?

— Да, разбира се…

— … ние сме гениални.

— Стига сте го обърквали, момичета, и престанете да говорите една през друга. Аз ще му обясня всичко сам.

— Да, бих искал да чуя обясненията ви, Лазарус. Не знаех, че имате непълнолетни деца. Или сестри, което прави ситуацията още по-загадъчна. Те регистрирани ли са? Не преглеждам всичките материали, които влизат в архива, но от много години при мен постъпва автоматично цялата информация, свързана със Старейшината.

— Това ми беше известно и взех съответните мерки. Момичетата са регистрирани, да, но с майчините си фамилии… фамилиите на жените, които са ги родили, ако трябва да сме точни, въпреки че никъде не е отбелязано, че те не са истинските им майки. Обаче аз оставих запечатан плик, в който се намира информацията за произхода им. Пликът трябва да бъде отворен от теб или от твоя приемник след смъртта ми или през 2070 година от началото на Диаспората — в зависимост от това кое от събитията ще настъпи по-рано. Вътре е отразена и волята ми момичетата да получат някои дреболии, като например второто ми по стойност жилище…

— И „Дора“!

— Млъквай! Дръж се прилично, че тогава сестра ти ще получи кораба и забрави да си капитан през ден. Избрах тази дата, Джъстин, понеже очаквам дотогава те вече да са станали големи хора; момичетата наистина са гениални. Ще се въздържа от пътешествието си във времето дотогава, тъй като те са капитанът и екипажът на моята яхта и ще разчитам на тях. А че са мои сестри също е истина. Те са родени в резултат на незаконна процедура в клиниката на Секундус. Клонирани са от мои клетки. Нещо подобно на случая с Минерва, само че по-лесно.

— Значително по-лесно — съгласи се Минерва. — Аз самата се занимавах с моя случай, докато бях компютър. Претърпях неуспех седемнайсет пъти, преди да се получи идеалният клонинг. Сега не бих могла да направя подобно нещо, въпреки че Атина трябва да може. Докато момичетата бяха създадени от хирург. Трябваше само да се направи двойно дублиране на X-хромозомата за първия опит. Лаз и Лор се родиха в един и същи ден.