Златният бряг [bg]

Беше ред на съдия Роузън да прекъсва:

— Съдът разглежда обвинение в убийство, мистър Ферагамо, а не в рекет. Ако обвинението беше в рекет, при тези корени на подсъдимия в обществото вече щях да съм разрешила освобождаването му под гаранция. Не ме интересуват твърдения за рекет. Интересува ме въпросът дали този човек ще избяга или не при обвинение за свързано с наркотици убийство.

Ферагамо беше бесен. Той погледна към Белароса и очите им за пръв път се срещнаха. След това погледна мен, като че ли искаше да каже: „Кой, по дяволите, си ти, че да се бъркаш в тази работа между Ферагамо и Белароса?“. Ферагамо се обърна към съдията:

— Тогава да концентрираме вниманието си върху този аспект; това е един човек, който има огромни средства не само в тази страна, но и в чужди държави и не е невъзможно да…

— Ваша Светлост — прекъснах го аз, тъй като, изглежда, това беше начинът да застанем на едно стъпало с мистър Ферагамо — Ваша Светлост, както казах по-рано, тук е паспортът на клиента ми, който…

Ферагамо ме прекъсна, като направо ми изкрещя в лицето:

— Вашият клиент, мистър Сатър, може да си купи петдесет паспорта!

В следващия момент се улових, че за пръв път в живота си викам в съдебната зала:

— Мистър Ферагамо, аз дадох на съда честната си дума! Лично гарантирам, че…

— Кой сте, вие лично да гарантирате…

— А кой сте вие да се съмнявате…

И така продължихме в този дух, като диалогът бързо се изроди в театрално представление. Всички го харесаха. С изключение на съдия Роузън, която удари с чукчето.

— Достатъчно!

Тя погледна към мен:

— Мистър Сатър, съдът оценява вашата лична гаранция и е впечатлен от предвидливостта ви да донесете тук цял куфар с пари (смях в залата) и приема предложението ви да предадете паспорта на подсъдимия. Въпреки това, вашата молба за освобождаване под гаранция се отх…

— Ваша Светлост! Само още нещо, ако позволите.

Тя извъртя очи, след това отегчено ми даде знак да продължа.

— Ваша Светлост… Ваша Светлост…

— Да, мистър Сатър? Говорете, моля.

Поех си дълбоко въздух, улових погледа на Белароса и заговорих.

— Ваша Светлост, що се отнася до самото обвинение… в обвинението се казва, че… че убийството на това лице — Хуан Каранза, е било извършено на 14 януари т.г. в Ню Джърси. Само че, Ваша Светлост, клиентът ми има алиби за този ден и аз не смятах, че е уместно или целесъобразно да представям това алиби сега, но очевидно ще трябва да го направя. Ако мога да се обърна към съда…

В залата се възцари тишина, нарушена от гласа на Ферагамо:

— Какво алиби, мистър Сатър? Искам да чуя какво е вашето алиби. — Той погледна към съдията: — Ваша Светлост, аз разполагам с петима свидетели, които заявиха под клетва пред предварителния съд, че Франк Белароса е замесен в убийството на Хуан Каранза. Предварителният съд привлече под отговорност подсъдимия въз основа на тези показания. Какво евентуално алиби може да представи защитата тук?…