Раково отделение

Този размер довърши Олег! Въобще не можеше да си представи, че яките също имат размери! Преглъщайки стона си, Олег се отдалечи. За какво му е този изтънчен живот? Защо му е да се връща в него? Нали, за да помниш размера на яката си, трябва да забравиш нещо друго! Нещо по-важно!

Той просто бе извън себе си…

В отдела за домашни потреби Олег си спомни, че Елена Александровна, макар и да не бе го помолила да й донесе, тайно мечтаеше да притежава лека парна ютия. Олег се надяваше, че няма да намери такава, за да бъде съвестта му чиста, но продавачката веднага му показа такава ютия.

— А тази наистина ли е по-лека от другите? — Костоглотов недоверчиво въртеше ютията в ръцете си.

— Защо да ви лъжа? — нацупи се продавачката, която въобще приемаше нещата метафизически, загледана някъде в пространството, сякаш пред нея не стояха реални купувачи, а се мяркаха само безличните им сенки.

— Нямам предвид това, но може би вие просто грешите? — предположи Олег.

Против волята си връщайки се в този тленен свят и правеща непоносимо за себе си усилие, за да пренесе материалния предмет, продавачката постави пред Олег друга ютия и отново се пренесе в метафизичните измерения, останала без сили дори да обясни с думи каквото и да било.

Какво пък, с помощта на сравнението човек достига до истината. Първата ютия несъмнено бе по-лека поне с килограм от втората. Дългът изискваше Олег да я купи.

Колкото и да бе уморена от пренасянето на ютията, младата продавачка трябваше да му напише касовата бележка, да произнесе: «за проверка» (Каква проверка? Кого да проверяват? Олег напълно бе забравил… Колко трудно бе завръщането в този свят!), а и още, докосвайки пода с краката си, да протегне тази ютия на човека, който се занимаваше с проверката на изправността на купените неща… Олег просто се почувства виновен, че е отвлякъл младото момиче от неговите размисли.

Когато сложи ютията в мешката и отново я метна на раменете си, усети веднага тежестта й; вече шинелът му пречеше и затова реши да излезе от универмага.

Но в този миг видя себе си в огромното огледало, стигащо до тавана. Макар да му бе неудобно като мъж да се спира, за да се оглежда, той постоя известно време по простата причина, че в Уш Терек никога нямаше да види такова голямо огледало. И пренебрегвайки неудобството от това какво ще си помислят хората, Олег се огледа отначало отдалеч, а после и по-отблизо.

Нищо от военната стойка, както си мислеше, не бе останало у него. Само отдалеч шинелът изглеждаше шинел и ботушите — ботуши. Отгоре на това и раменете му бяха увиснали и фигурата му бе някак си прегърбена. А и без армейския колан и военното кепе не приличаше на войник, а по-скоро на избягал арестант или на селски младеж, пристигнал така облечен в града, за да продаде дрехите си и да купи други; но за да изглежда такъв, на Костоглотов му липсваше нахаканост.