Раково отделение

Виното се оказа без особен вкус, но главата веднага му се завъртя. А когато излезе от избата и тръгна по-нататък, животът му се стори още по-лек, макар да бе благосклонен към него от сутринта. Беше му толкова леко и приятно, че вече нищо не бе в състояние да го разстрои. Защото, изпитал вече всичко лошо, което въобще би могло да съществува на света, останалото нямаше начин да не бъде по-добро.

Очакваше още радости за себе си от този ден.

Ако срещнеше по пътя си още една изба, нямаше нищо против да влезе и да изпие още една чаша.

Но не срещна.

Вместо нея видя пред себе си голяма тълпа, изпълнила целия тротоар; за да продължи пътя си, човек трябваше да я заобиколи.

Олег реши, че нещо се е случило. Но не — всички стояха с лице към широките стъпала, водещи до голяма врата и мълчаливо чакаха. Костоглотов вдигна главата си и прочете: «Централен универмаг.» Стана му напълно ясно, че хората чакаха за някаква много важна стока. Но каква именно? Той се обърна към един, втори, трети, но така и не получи изчерпателен отговор. Единственото, което разбра, бе, че всеки момент трябваше да отворят. Какво да се прави — съдба! И Олег се нареди на опашката.

След няколко минути двама мъже отвориха широката врата и с уплашен вид се опитаха да въведат някакъв ред на влизане, но отскочиха веднага встрани, сякаш срещу себе си имаха не хора, а конници. Чакащите мъже и жени нахлуха вътре и заизкачваха стъпалата на стълбището, водещо към втория етаж, с такава бързина, с каквато се напуска само здание, обхванато от пламъци; всеки в зависимост от пъргавината, силата и възрастта си бягаше по стъпалата. Съвсем малка струя от този поток се разля по първия етаж, но главната бе насочена именно към втория. Този атакуващ порив пречеше на човек да се изкачва спокойно и Олег с мешката на гръб също затича (в блъсканицата го ругаеха, взели, го за войник).

На втория етаж главният поток веднага се раздели: втурнаха се на три различни страни, правейки внимателно завои по хлъзгавия паркет. Олег разполагаше само с миг, за да реши накъде да се насочи. Но как можеше да разбере? Понесе се след най-бързите бегачи.

И се оказа на опашката пред трикотажния отдел. Продавачките, облечени в сини престилки, толкова спокойно се прозяваха, сякаш пред тях не се намираше такава тълпа, а им предстоеше ужасно скучен ден.

Поел си дъх, Олег разбра, че очакват или дамски блузки, или пуловери. Той тихо изпсува и се отдалечи.

Но сега не можа да разбере къде се бяха насочили останалите два потока: навсякъде се движеха забързани хора. Олег се спря там, където опашката бе по-голяма. Тук очакваха да купят дълбоки чинии. Да, струваше си човек да си купи. В Уш Терек нямаше такива. Кадмини използваха плитки. Би било много добре да отнесе в Уш Терек поне десетина! Но едва ли би ги опазил здрави по време на пътуването.