Раково отделение

Сладоледът свърши, но чашката бе толкова гладка и чиста, че му бе жал да я хвърли; реши, че по пътя може да пие вода от нея и я пъхна в мешката, където вече бе скрил алуминиевия шиш, който също можеше да му потрябва.

По-нататък имаше аптека, също много интересно заведение! Костоглотов веднага влезе. Правоъгълните чисти рафтове, великолепно подредени, привличаха погледа; Олег можеше да ги разглежда цял ден. Изложените неща бяха като манна небесна за затворническото око, защото от десетилетия не се срещаха в онзи свят, а и ако някои Олег бе виждал в свободния си живот, сега се затрудняваше да разбере за какво именно са били предназначени. Със страхопочитанието на дивак разглеждаше никелираните, стъклените и пластмасовите форми на изложените неща; до тях имаше пакетчета с билки. Олег вярваше в билките и тревите, но къде бе онази трева, къде? В следващите витрини бяха разположени различни таблетки, много от тях със съвсем непознати имена, нечувани никога дотогава. Само тази аптека откриваше пред Олег цяла вселена за размисли. Но той, преминаващ от една към друга витрина, въздъхна и само попита, спомнил си молбата на Кадмини, дали имат термометър, сода и манганова смес. В аптеката имаше само манганова смес, за която го помолиха да плати три копейки на касата.

След това Костоглотов застана на опашката за обслужване по рецепти, където постоя двадесетина минути, свалил войнишката торба и измъчвайки се от за̀духа. Имаше известно колебание дали да вземе лекарството или не, но накрая предаде една от трите еднакви рецепти, които вчера бе получил от Вега; тайно се надяваше, че няма да ги има и по такъв начин проблемът ще отпадне. Но оттатък я приеха и написаха върху нея петдесет и осем рубли и няколко копейки.

Олег дори се разсмя облекчено и се отстрани. Той не се учуди въобще, че навсякъде го преследва цифрата «петдесет и осем», но фактът, че трябваше да плати сто седемдесет и пет рубли за трите рецепти, му се стори прекалено несправедлив — с тези пари можеше спокойно да изкара цял месец. За миг му се прииска да скъса рецептите и да ги хвърли в плювалника, но си помисли, че Вега може да го попита за тях, и ги пъхна обратно в джоба си.

Не му се искаше да напусне света на огледалните аптечни шкафове, но денят на неговите радости го зовеше.

Още много радости го очакваха днес.

Олег продължаваше да върви бавно. Преминаваше от витрина на витрина, без да може да откъсне погледа си. Знаеше, че на всяка крачка го очакват изненади.

И наистина зад стъклото до входа на пощата имаше реклама: «Използвайте фототелеграфа!» Поразително! Това, за което преди десет години се пишеше само във фантастичните романи, вече се предлагаше на населението. Олег влезе в пощата. Вътре имаше списък с тридесетина градове, до които можеше да се изпрати фототелеграма. Олег се замисли на кого и къде би могъл да изпрати магическата телеграма, но не можа да си спомни за нито един човек, жител на тези големи градове, разпръснати върху една шеста част от сушата, когото би могъл да зарадва с почерка си.