Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Има прекалено много хора — отвърна Вин, едва сега осъзнала, че това е едно от нещата, които я тревожат. През последните няколко месеца посещаемостта на баловете непрекъснато бе намалявала. А сега сякаш всички се бяха върнали за празненството при Венчърови. И всички носеха най-хубавите си тоалети.
— Нещо ще се случи — тихо каза Вин. — Нещо, за което не знаем.
— Така е — отвърна шепнешком Сейзед. — И аз го усещам. Дали да не отскоча по-рано за вечерята на стюардите?
— Добра идея — рече Вин. — Тази вечер мисля да пропусна яденето. Закъсняхме, а изглежда, гостите вече са подхванали разговорите.
Сейзед се усмихна.
— Какво?
— Помня времето, когато за нищо на света не пропускахте яденето, господарке.
— Радвай се, че нито веднъж не си натъпках джобовете с храна — изсумтя Вин. — Повярвай ми, в началото се изкушавах да го направя. Хайде, да започваме.
Сейзед кимна и се отдалечи към столовата на стюардите. Вин огледа разговарящите оживено групички. „За щастие Шан не се вижда никъде“. За нещастие не се виждаше и Клис, така че Вин трябваше да си избере друга жертва за информатор. Доближи се с усмивка към лорд Идрен Сирис, братовчед на Къща Елариел, с когото бе танцувала няколко пъти. Той й отвърна с вдървено кимване и Вин се присъедини към групата.
Освен него имаше три жени и още един лорд. Вин ги познаваше повърхностно, само веднъж беше танцувала с лорд Йестал. Но тази вечер и четиримата имаха хладни физиономии.
— От доста време не бях идвала в Къща Венчър — почва Вин и веднага влезе в ролята си на провинциално момиче. — Бях забравила колко е величествена.
— Така е — потвърди една от дамите. — Извинете ме — ще ида да си взема нещо за пиене.
— Ще дойда с теб — обади се друга от жените и двете се отдалечиха от групата.
Вин ги изгледа смръщено.
— Ето, че вечерята ни е поднесена — каза Йестал. — Идваш ли, Трие?
— Разбира се — отвърна последната дама и го последва.
Идрен си нагласи очилата, промърмори полугласно извинение и също се отдалечи. Вин стоеше втрещена. Не я бяха посрещали толкова хладно от първите балове насам.
„Какво е станало? — зачуди се тя с нарастваща тревога. — Дали не е работа на Шан? Може ли да настрои всички хора в залата срещу мен?“
Не, това не изглеждаше възможно. Би изисквало твърде голямо усилие. Освен това не беше само странното поведение на тази група. Всички останали също изглеждаха някак различни тази вечер.
Опита с друга група и резултатът бе дори по-лош. Всички я игнорираха. Вин се почувства толкова нежелана, че сама си тръгна и отиде да си вземе чаша вино. Докато вървеше, забеляза, че първата група — тази на Йестал и Идрен — отново се е събрала.
Спря в сянката на източната тераса и огледа присъстващите. Само няколко двойки танцуваха. Между групите в масите нямаше почти никакво движение. Макар залата да бе пълна, изглеждаше сякаш всеки от присъстващите се опитва да игнорира останалите.
„Трябва да намеря по-добро място за наблюдение“ — помисли тя и се отправи към стълбището. Качи се на първата тераса и тръгна към нишите над дансинга.
Спря. Нишата на Елънд се намираше между най-дясната колона и стената и бе осветена от единичен, но силен фенер. Той прекарваше почти винаги баловете си тук — предпочиташе да чете, вместо да играе ролята на домакин.
Сега нишата беше празна. Тя погледна към далечния край на залата. Масата на лорд Венчър бе на почти същото ниво с балкона и тя с изненада установи, че Елънд вечеря с баща си.
„Това пък какво означава?“ Нито веднъж на баловете в Къща Венчър Елънд не бе сядал със семейството си.
Погледна надолу и зърна Сейзед. Махна му, но той очевидно вече я беше видял. Докато го чакаше, чу от другия край на балкона познат глас. Обърна се и видя, че Клис разговаря с неколцина дребни благородници.
„Тук значи била — помисли Вин. — Дали пък не говори за мен?“
Остана на мястото си в очакване Клис да приключи разговора или да дойде Сейзед.
Пръв пристигна стюардът, дишаше тежко от бързото изкачване.
— Господарке… — рече той с тих глас и се подпря на перилата.
— Сейзед, откри ли нещо? Този бал ми се струва някак… зловещ. Всички са сериозни и студени. Сякаш сме на погребение, а не на забава.
— Доста точна метафора, милейди — отвърна все така тихо Сейзед. — Пропуснали сме много важно обявление. Къща Хастинг е съобщила, че тази седмица няма да организира бал.
Вин се намръщи.
— И какво от това? И преди се е случвало Къщи да отменят балове.
— Къща Елариел също е отменила своя. По правило следващи са Текиел — но тази Къща вече не съществува. Къща Шанах вече е потвърдила, че няма да провежда повече балове.