Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Направи го, и си мъртва.
Тя смръщи лице.
— Защо ни разправяше, че не знаеш нищо за това място, а сега си се разхождаш така, сякаш си живял тук през целия си живот?
Ричард замига на парцали, замислен какво да отговори. Изведнъж ококори очи, беше разбрал причината.
— Заради теб.
— Заради мен ли!
— Да — каза той удивен. — Като вървиш до мен, ме разсейваш. Караш ме да се концентрирам върху думите ти, да се замислям дотолкова, че оставям дарбата си да ме ръководи в другото. Дори не разбирам какво се случва. Сега, след като изминах този път, знам какви опасности ни дебнат на връщане. Вече ще мога да се върна. — Той я стисна за рамото. — Благодаря ти, Бердин.
Тя се усмихна широко.
— Нали затова са приятелите.
— Мисля, че най-лошото вече е зад гърба ни. Насам.
В края на златния тунел стигнаха до стая-кула, дълга поне триста метра, със стълби, извиващи се спираловидно във вътрешността на Магьосническата кула. На неравни интервали по стълбите имаше малки площадки с врати. В мрачния простор нагоре в тъмнината се врязваха снопове светлина. Повечето прозорци бяха малки, имаше само един огромен. Ричард не можеше да прецени със сигурност на каква височина се издига кулата, но сигурно имаше около пет-шестстотин метра. Надолу стълбата изчезваше в тъмна бездна.
— Не ми харесва тук — каза Бердин и надзърна над металното перило на площадката. — Направо ми прилича на „най-лошото“, дето каза, че било зад гърба ни.
Ричард сякаш мерна някакво движение в сумрака долу.
— Не се отделяй от мен и си дръж очите на четири. — Той се съсредоточи върху мястото, където му се бе сторило, че нещо помръдва, мъчеше се да го види отново. — Ако се случи нещо, трябва да се опиташ да излезеш.
Бердин го погледна неодобрително над перилото.
— Господарю Рал, отне ни часове да стигнем дотук. Минахме през повече щитове, отколкото мога да преброя. Ако нещо стане с теб, аз също съм мъртва.
Ричард претегли възможностите им. По-добре да се загърне в пелерината на сбърза.
— Чакай тук. Ще отида да погледна.
Бердин го сграбчи за ризата и го извърна, за да я погледне в свирепите сини очи.
— Не, няма да вървиш сам.
— Бердин…
— Аз съм твоят защитник. Няма да вървиш сам. Ясно?
В очите й блесна онзи пронизващ, леден поглед, от който езикът му се вцепеняваше. Накрая въздъхна.
— Добре. Но стой плътно до мен и прави каквото ти казвам.
Тя килна глава на една страна.
— Винаги правя каквото ми казваш.
Тридесет и седма глава
Докато препускаше напред, Тобайъс Броган тайничко поглеждаше петимата пратеници на Създателя, които вървяха не много далеч напред, леко вляво. Срещата бе странна. След най-неочакваната им поява преди пет дни не се отделяха от него и хората му, но човек рядко можеше да ги види, а дори когато се показваха, пак се различаваха едва — или сливащи се със снега, или черни като нощта. Дивеше се на начина, по който можеха просто ей така да изчезват пред очите му. Създателят наистина имаше чудодейна сила.
Въпреки това изборът Му на пратеници леко смущаваше Тобайъс. Създателят пак му се бе явил насън и бе казал да не задава въпроси относно плановете Му. За щастие най-сетне бе приел молбите на Тобайъс за прошка, задето понякога си бе позволявал да го разпитва. Всички правоверни чеда се страхуваха от Създателя, а къде по-правоверен от Тобайъс Броган. И все пак тези люспести същества като че ли не бяха добър избор за разпространители на волята на Създателя.
Изведнъж се изправи на седлото си. Разбира се. Създателят не би разкрил намеренията Си на простосмъртните, като им позволи да видят истинския образ на последователите му. Злото би очаквало красотата и славата на Създателя да го преследва, но не би заподозряло нещо, ако види последователите на Създателя в този им вид.
Тобайъс въздъхна с облекчение, очите му не се отделяха от сбързовете, които си говореха шепнешком, обръщайки се и към магьосницата. Тя твърдеше, че е Сестра на светлината, но пак си беше магьосница, вещица. Тобайъс разбираше защо Създателят използва сбързове за свои пратеници, но не и защо удостоява една вещица с подобна чест.
Искаше му се през цялото време да знае за какво си говорят. От появата си предишния ден вещицата почти не се отделяше от петте люспести същества и бе разменила едва няколко думи с командващия „Кръвта на братството“ генерал Броган. Петимата вървяха заедно, сякаш случайно попаднали в една посока с Тобайъс и хилядната му армия.